Татяна Полякова - Ако жените пожелаят

Паркирах колата, начервих устните си и се отправих към скъпия си приятел. Беше три часа, залата бе празна, а край бара, изтегнат с котешка грациозност, седеше Гена Ломов, или просто Лома 1 1 Лом на руски означава лом, лост, игра на думи, идва от фамилията и функциите на главния герой, чиято основна роля е на бияч в организацията на Арката. — Б.р. . Той беше най-приближеният помощник на Аркаша по линия на вредите, а тук се водеше за нещо като администратор. Ако поискаше, човек можеше да побере мозъка на Лома в кибритена кутийка, но той беше невъобразим подлец и аз предпочитах да си другарувам с него, както впрочем и всички, с които го бе сблъсквал животът. Лома беше огромен на ръст, имаше такава мускулатура, че можеше да си премери силите с някои прочути звезди, мутрата му беше нагла, а усмивката — като тридесет и два каратов брилянт. Лома имаше някакъв специфичен бандитски чар. По странен начин в природните му достойнства се бе вплела и слабостта му към гангстерските филми, от които той бе придобил привързаността си към скъпите костюми, ризите с ръкавели, зализаната прическа и белите фишута. Именно заради въпросните бели фишута местните хулигани изпитваха особено уважение към него. Той изумително се бе вживял в този образ, жените полудяваха по него и когато вечер крачеше лениво из ресторанта, мушнал ръце в джобовете си, и си подсвиркваше някаква негърска мелодийка, от всички ъгли се разнасяха тихи женски стонове.

Въпреки цялата тази клоунада, Лома много добре си знаеше работата, беше суров, а ако се налагаше, и безмилостен човек и всички се тресяха от страх пред него. Аркаша не обичаше Лома, понеже, когато заставаше до него, приличаше на смотаняк, а за да погледне този свой помощник в очите, трябваше да отмята главата си назад едва ли не до кръста и това страшно го ядосваше, но той нямаше как да се справи без Лома и го търпеше.

Гена ме видя, усмихна се сладострастно и каза напевно:

— Ладенце.

— Здрасти, Ломе — измяуках аз и се приближих плътно до него.

Той леко разтвори крака, докосвайки с коляно бедрото ми, усмихна се още по-широко и само дето не се облиза. Подпрях лакти на бара — от този ракурс бюстът ми изглеждаше убийствено. Лома се вторачи в него и все пак облиза устни.

— Аркаша тук ли е?

— Аха. Вчера Кривоокия беше тук. Направи меле. И сега нашето старче пресмята вредите. Зъл е като оса.

— А ти защо си толкова доволен?

— Че на мен какво ми пука? Мен не ме бива в смятането. В училище бях двойкаджия. Моята работа е да размахвам юмруци.

Лома погледна якия си юмрук с пръстен на кутрето и го погали с любов. Аз се подсмихнах и се преместих още малко напред. Лома хвърли един поглед към кабинета на Аркаша, погали ме лекичко по бедрото и отново пропя:

— Ладенце, много си хубава. Гледам те и направо ми се схваща ченето.

— Ами поразмърдай го малко.

— Страх ме е да не ми се пръснат панталоните.

— Ами свали ги, не се притеснявай, да не би да не съм виждала мъже без панталони?

— Да бе, заради теб Аркаша ще ми откъсне главата от раз.

— Голяма работа, тя и без това ти е само за красота. За нищо друго не я използваш.

Той отново се подхилна и попита:

— Старчето за теб ли купи „Волга“-та?

— За мен.

— Развързал си е кесията значи. — Лома отново погали бедрото ми. — Как ли се оправя с теб, дъртият козел, на такава жена трябва да й се доставя удоволствие, нали, Ладенце? Ще докараш старчето до инфаркт. Ще се пресили.

— Аз го пазя, не го глезя особено.

Лома се разсмя.

— Ама че си мръсница, Лада.

— Разбира се, че съм мръсница, че каква друга би се забъркала с вас, бандюги такива?

— И това е вярно — съгласи се Лома.

В този момент вратата на кабинета на Аркаша се отвори и оттам се изтърколи самият той.

— Какво си шушнете там? — Аркаша се навъси. Отидох при него и го целунах по плешивото теме.

— Благодаря ти за подаръка.

Той ме стрелна с подозрителен поглед, сетне стрелна и Лома и каза:

— Ела с мен, трябва да си поговорим.

Седнах на стола в кабинета му и разтворих коженото си палто.

— Загърни си коленете — избоботи нервно Аркаша. — Ще вземе да влезе някой.

— И какво като влезе. Ела при мен.

— Чакай малко. Вчера Кривоокия беше тук.

— Зная. Лома ми каза.

— Заплаши ме.

— Голяма работа. Ела да те целуна.

— Абе загърни си коленете! Ама че жена. Ама че безсрамница.

— Остави ме на мира, писна ми от тебе.

— Писнало й от мене. Само това слушам. За какво си шушнахте с Лома? Да не мислиш, че не видях как ти пусна ръка? Мъжът ти не ти ли стига, а? Какво си задрусала цици пред него? Нали те помолих, помолих те, нали…