Татяна Полякова - Ако жените пожелаят

— Аркаша, изморих се от теб — казах аз. — Нямаш угодия. Ту искаш да ме погалиш, ту ме караш да си скрия коленете, ту ти липсвам, ту не си ме викал. Ще взема да те пратя по дяволите. В свободното време си помисли какво точно искаш от мен и ми се обади.

В цялата работа имаше и нещо хубаво: Дима не му беше казал нито дума. Трябваше да го намеря и да си поговоря с него. Знаех домашния телефон на Аркаша и се възползвах от това. Слушалката вдигна майка му, поговори си любезно с мен и повика Дима.

— Дима… — Гласът ми така изтъня, че чак зазвънтя. — … трябва да се видим. Ела при мен.

— Няма — отряза ме той, а аз се разплаках.

— Ела.

— Не ме чакай, няма да дойда. — И затвори слушалката.

Но как нямаше да дойде, като дойде. Вярно, след два часа и пиян. Очите му бяха мътни, гледаше изпод вежди, влезе и седна на дивана. Аз се настаних в краката му, сграбчих го за ръцете и веднага започнах да рева. Той горестно мълчеше, сетне ме помилва по косата и каза:

— Знаеш ли как те нарича майка ми? „Курвата на баща ти“.

Дори да допуснем, че с тяхната майчица си имахме стари сметки за уреждане, все пак тя не биваше да говори такива неща за мен.

— Нека да ме нарича както си иска. Аз те обичам.

— Боже мой, Лада, ти и баща ми! Не мога да повярвам. Кажи ми, през цялото това време ти и с него ли…

— Не — разридах се аз, тресейки глава. — Между нас отдавна вече няма нищо. Той остаря, сега не му е до това…

Дима рязко се отдръпна и кресна:

— Млъкни, млъкни, чуваш ли!…

— Дима, миличък мой — разревах се още по-силно. — Защо се тормозиш чак толкова? Щом се е случило така, значи се е случило, какво да се прави?

— Лада, ти нищо не разбираш. Как ще те заведа вкъщи, теб — кучката на баща ми, как?

„Притрябвало ми е да ме водиш там“ — много ми се прииска да му кажа, но това беше неуместно, а нищо друго не ми идваше наум. Започнах да запушвам устата на Дима с устни, за да помълчим малко, а сетне се захванах бързешком да разкопчавам панталоните му.

— Престани — каза той, но не успя да ме убеди и всичко свърши така, както исках аз.

Лежахме прегърнати, а Дима галеше гърдите ми.

— Ще поговоря с баща си. Той ще побеснее малко, а след това ще ми прости. Жалко за майка ми, разбира се, но какво да се прави?

Идеята му въобще не ми хареса.

— Почакай малко, Дима, аз сама ще се оправя с него. И ще се справя по-добре. Само не ме пришпорвай. Ще направя каквото трябва, ще видиш, всичко ще бъде наред.

Дима започна да възразява, но аз се преместих по-надолу от устните му и той удържа фронта само десетина минути, а сетне забрави за Аркаша, започна сладостно да стене, да шепне „Ладенце!“ и в крайна сметка се съгласи с всичко.

— Как можа да се натресеш така — нареждаше гневно Таня. — От всичките кутрета в града да избереш точно това на Аркаша! Само дяволът може да има пръст в тази работа, няма начин да е другояче. Лада, скъсай с него, ще те спипат. Искаш ли да ти пробутам един мъж? Много е висок, сигурно тежи около сто и двадесет килограма, честна дума. Огън момче. Искаш ли?

— Таня, ти си глупачка, прости ми господи.

— А пък ти си много умна, така ли? За какво ти е този Дима, да не би светът да свършва с него? Такива като него с лопати да ги ринеш из града. Понеже ти е за първи път, затова си се лепнала така за момчето. Хвани си втори, трети и ще ти мине. Учи се от мен.

— Остави ме на мира, Таня, няма да зарежа Дима. Искам го и толкова.

Таня въздъхна тежко.

— А пък моят малоумник също стана бандюга… Аверите му го подкокоросаха, мамка им… Парите му взеха акъла, че на това отгоре и се хвали. Малоумникът си е малоумник. Отхрани ей такава мутра, но грам разум не вкара в главата си. И откъде се е взел у Аркаша такъв син? Нищо и никакъв човечец, обаче я какво е отвъртял. Явно татенцето е бил юначага на младини.

Таня беше права за едно: като нищо можеха да ни спипат. Трябваше да сме предпазливи. Убедих Дима да се виждаме по-рядко, обаче не ни било писано! Беше достатъчно само да ми се обади по телефона и коленете ми започваха да треперят.

— Лада — казваше той, — само да се видим, ще поседим малко в колата.

Как ли пък не — да поседим.

— Хайде да идем, само за половин час.

А щом влезехме в апартамента, забравяхме за всичко на света. Три седмици не се бях появявала при Аркаша. Знаех, че трябва да отида при него, но сърце не ми даваше. Всичките ми мисли бяха само за Дима. След осми март Дима дойде да ме вземе от работа.

— Лада, домъчня ми за теб.

Още от сутринта имах лошо предчувствие, знаех, че не бива да ходим в апартамента, но го послушах и тръгнахме натам.