Агата Кристи - Карибска мистерия

— Според мен нещата опират — каза мис Марпъл — до факта, че хората са прекалено доверчиви.

— Е, да. Предполагам, че може да се каже и по този начин.

— Вярват в това, което им се говори — продължи тя. — Да, всички сме склонни да правим това. — И неочаквано го попита: — А кой ви разказа всичките тези неща за Индия? За съпрузите, упоявани с татул и така нататък?

Преди Джаксън да успее да отговори, тя добави рязко:

— Майор Палгрейв, нали?

Джаксън изглеждаше леко изненадан.

— Да… така е. Наистина той ми го каза. И много други подобни неща. Разбира се, повечето от тях са ставали преди той да е бил роден, но изглежда знаеше всичко за тях.

— Майор Палгрейв смяташе, че знае много за какво ли не — каза мис Марпъл. — Само че много често това, което говореше, не беше съвсем точно. — Тя поклати замислено глава. — Майор Палгрейв има да отговаря за много неща.

От спалнята в съседство долетя някакъв звук. Мис Марпъл рязко се обърна и излезе от банята. Отиде до спалнята и завари Лъки Дайсън, застанала до големия френски прозорец.

— Аз… О, не предполагах, че сте тук, мис Марпъл.

— Отидох до банята за малко — отговори мис Марпъл с достойнство и едва забележима викторианска стеснителност.

В банята Джаксън се усмихна широко. Викторианската стеснителност винаги му се струваше забавна.

— Помислих си, че може би ще искате да ви сменя при Моли за малко — каза Лъки и погледна към леглото. — Тя спи, нали?

— Да, мисля, че спи — отвърна мис Марпъл. — Но сега вече е съвсем добре. Можеш да отидеш да се забавляваш, мила. Мислех, че си тръгнала с другите.

— Да, щях да отида с тях, но изведнъж получих такова ужасно главоболие, че реших да остана. Реших да проверя дали не мога да бъда полезна с нещо.

— Много мило — отговори мис Марпъл. Тя седна на стола и се зае с плетката си. — Но тук наистина се чувствам съвсем добре.

Лъки се поколеба за момент, после се обърна и си отиде. Мис Марпъл изчака още малко и се върна в банята на пръсти. Джаксън си беше тръгнал — без съмнение през задната врата. Мис Марпъл взе кутийката с крем за лице, която беше видяла в ръката му, и бързо я мушна в джоба си.

Да проведе кратък непринуден разговор с доктор Греъм не се оказа толкова проста работа, както се беше надявала мис Марпъл. Тя не желаеше да отиде при него специално, защото не искаше той да разбере какво голямо значение придава на въпросите, които смяташе да му зададе.

Тим се беше върнал и беше поел грижите за Моли, а мис Марпъл му беше обещала да дойде отново, когато се сервира вечерята и присъствието му в ресторанта щеше да е наложително. Той я бе уверил, че мисис Дайсън също би се отзовала с готовност, дори и мисис Хилингдън, но мис Марпъл категорично заяви, че те двете са млади жени, които предпочитат да се забавляват, и че тя самата би предпочела да хапне нещо леко по-рано, така че всички да са доволни. Тим й благодари сърдечно още веднъж. Тя тръгна напосоки по алеите около хотела, по които се стигаше до различните бунгала, включително и това на доктор Греъм, и се опита много внимателно да обмисли следващите си ходове.

Главата й беше пълна с объркани и противоречиви мисли и ако на този свят имаше нещо, което тя ненавиждаше, това бяха именно обърканите и противоречиви мисли. В началото цялата тази работа беше съвсем ясна. Майор Палгрейв с достойната си за съжаление склонност да разказва истории, очевидната му непредпазливост, защото беше ясно, че са чули думите му, и резултатът от това — смъртта му след по-малко от двадесет и четири часа. „Тук всичко е съвсем ясно“ — мислеше мис Марпъл.

Само че след това, тя беше принудена да признае, нямаше нищо друго, освен неясноти. Всички факти сочеха едновременно към твърде много посоки. След като веднъж беше решила, че не бива да вярва на нищо, което са й казали, че не бива да има доверие на никого и че много от хората, с които беше разговаряла, напомнят за жалост някои личности от Сейнт Мери Мийд, докъде беше стигнала?

Мислите й все повече се насочваха към жертвата.

Някой щеше да намери смъртта си съвсем скоро и тя имаше чувството, че би трябвало вече да знае със сигурност кой е той. Имаше нещо . Нещо, което беше чула? Доловила? Забелязала?

Нещо, което някой й бе казал, беше от голямо значение за случая. Джоан Прескът? Джоан Прескът й беше казала много неща за много хора. Скандал? Клюка? Какво беше казала Джоан Прескът?

Грегъри Дайсън, Лъки… мислите й се зареяха около Лъки. Лъки, мис Марпъл беше убедена с непоколебимостта на подозрителните по природа хора, беше активен участник в убийството на първата съпруга на Грегъри Дайсън. Всички факти потвърждаваха това. Възможно ли беше обречената жертва, за която тя се тревожеше, да е Грегъри Дайсън? И Лъки да иска опита щастието си с нов съпруг и поради тази причина да се нуждае не само от свободата си, но и от тлъстото наследство, което щеше да получи като вдовица на Грегъри Дайсън?