Патриша Корнуел - Решаваща улика

От леглото й беше останал матракът, защото напоените с кръв покривка и чаршафи бяха изпратени в лабораторията. Тя се е забавяла, губила е контрол над движенията си, отслабвала е. Спънала се е отново в коридора и е паднала на ориенталското килимче за молитви, което си спомнях от снимките. По пода имаше кървави отпечатъци от ръцете й — там, където се е влачила. Берил е изпълзяла в стаята за гости зад банята и там най-после е умряла.

— Аз — продължи Марино — мисля, че самото преследване го е забавлявало. Можел е да я хване и да я убие още долу във всекидневната, но това е щяло да унищожи преживяването му. Вероятно се е хилил през цялото време, докато тя е викала, молила се е и е кървяла. Когато е стигнала дотук, тя е припаднала. Изродът е въодушевен, но вече няма веселба и я довършва.

Стаята имаше зимен вид, обзаведена в бледожълто като януарско слънце. Паркетът до леглото чернееше, а по бялата стена имаше тъмни петна. На снимките Берил лежеше по гръб с разтворени крака и ръце около главата си, с лице обърнато към прозореца, покрит със завеси. Беше гола. Когато за първи път видях снимките, не можах да определя как е изглеждала и дори какъв е цветът на косата й. Всичко беше червено. Полицаите намерили чифт кървави каки панталони до трупа й. Блузата и бельото липсваха.

— Шофьорът на таксито, за когото спомена — Хънъл или каквото му беше името — той помни ли какво е носила Берил, когато я е взел от летището? — попитах.

— Било е тъмно — отговори Марино. — Не е сигурен, но смята, че е носила панталон и сако. Знаем, че когато убиецът я е нападнал, е носила панталон — кафявия, който намерихме там. Същото сако висеше на един стол в спалнята й. Не мисля, че се е преоблякла, когато се е прибрала у дома, просто е метнала сакото си на стола. Каквото и друго да е носила — блуза, бельо — убиецът го е взел.

— Сувенир — казах аз.

Марино гледаше втренчено тъмните петна по пода, където беше намерено тялото й. После каза:

— Аз го виждам така: той е тук долу с нея, сваля й дрехите, изнасилва я или поне опитва, после я пробожда и почти отрязва главата й. Проклет късмет с това КВМД — добави той, позовавайки се на нейния Комплект възстановени материални доказателства, образците от който не показваха следи от сперма. — Май можем да се простим с ДНК-то.

— Освен ако част от анализираната кръв не е негова — отговорих. — В противен случай — да. Забрави за ДНК.

— Няма и косми — каза Марино.

— Никакви, с изключение на няколко нейни.

Къщата беше толкова тиха, че гласовете ни звучаха изнервящо силно. Навсякъде се виждаха грозни петна. Представих си всичко: пробожданията, следите от дръжката, зловещата рана във врата й, която приличаше на отворена кървава уста. Излязох в коридора. Прахта дразнеше дробовете ми и затрудняваше дишането. Казах:

— Покажи ми къде си намерил пистолета й.

При пристигането си онази нощ полицаите намерили автоматика на Берил на кухненския плот до микровълновата печка. Бил зареден, но със спуснат предпазител. Единствените отпечатъци на него бяха от Берил.

— Пазила е кутия с пълнители в шкафчето до леглото си — каза Марино. — Вероятно и пистолетът е стоял там. Предполагам тя е занесла чантите си горе, разопаковала е и е хвърлила някои от дрехите си в коша за пране в банята, после е прибрала куфара си в гардероба. Някъде по това време е извадила пушкалото си. Сигурен знак, че е била нервна като дявол. Искаш ли да се обзаложим, че е проверила всяка стая, преди да слезе долу?

— Знам, че аз бих го направила — отбелязах.

Той се огледа из кухнята.

— Може да е слязла тук, за да хапне нещо.

— Може да е мислила за това, но не го е направила — отговорих. — Съдържанието на стомаха й показваше около петдесет милиметра, или по-малко от шестдесет грама тъмнокафява течност. Каквото и да е яла за последен път, е било напълно смляно по времето на смъртта или по-точно — по времето, когато са я нападнали. Храносмилането спира по време на силен стрес или уплаха. Ако е закусвала, когато убиецът е влязъл, храната нямаше да е напуснала стомаха й.

— То и няма много за хапване — каза Марино, докато отваряше вратата на хладилника.

Вътре намерихме изсъхнал лимон, две пакетчета масло, парченце мухлясало сирене, подправки и бутилка тоник. Фризерът изглеждаше по-обещаващ, но не много. Имаше няколко пакета пилешки гърди и малко телешко. Очевидно за Берил готвенето не е било удоволствие, а необходимост. Сетих се как изглежда моята собствена кухня. Тази беше потискащо стерилна. Кълбета прах се спускаха от сивите дизайнерски щори на прозореца. Мивката и сушилникът бяха празни и сухи. Уредите, всичките модерни, изглеждаха неизползвани.