Патриша Корнуел - Решаваща улика

— Проверихме историята. Говорил е истината. Не е докосвал дамата. Не е имал време.

Проследих погледа му до тъмните петна по стената. Дрехите на убиеца са били окървавени. Не е твърде вероятно шофьор с кървави дрехи да качва клиенти.

— Не е била вкъщи за дълго — казах. — Влязла е около девет, съседът се е обадил за алармата към единадесет. Тя виела от половин час, което означава, че убиецът си е тръгнал около десет и половина.

— Да — отговори Марино. — Това е най-неясната част. Съдейки по писмата, тя безумно се е страхувала. Промъква се тайно в града, заключва се у дома, дори слага трийсет и осем калибров на кухненския плот — ще ти покажа, когато стигнем дотам. После, бум! Звъни се, или? И следващото нещо, разбираш ли, тя пуска откачения вътре и наглася алармата след него. Сигурно е бил някой, когото е познавала.

— Не бих изключила и непознат — казах. — Ако човекът е много хитър, тя може да му се е доверила, да го е пуснала вътре по някаква причина.

— В този час? — Очите му се свиха, оглеждайки стаята. — Как? Продава абонаменти за списания или шоколадчета в десет вечерта?

Не отговорих. Просто не знаех.

Спряхме до вратата, която водеше към коридора.

— Това е първата кръв — каза Марино, като гледаше към изсъхналите петна по стената. — Тук е получила първата рана. Смятам, че е бягала ужасено, а той е размахвал ножа.

Представих си раните по лицето и ръцете на Берил.

— Предполагам, че в този момент е срязал лявата й ръка или лицето, или гърба. Петната по стената са от кръв, капеща от острието. Той вече я е срязал поне веднъж, ножът е окървавен и когато отново замахва, капките пръсват по стената.

Петната имаха елипсовидна форма с диаметър около шест милиметра. В горната лява част на вратата се удължаваха. Простираха се поне на пет метра. Убиецът е замахвал с енергията на усърден играч на скуош. Почувствах емоцията на престъплението. Не беше ярост. Беше по-лошо от това. Защо го е пуснала да влезе?

— Съдейки по разположението на петната, смятам, че откаченият е стоял тук — каза Марино, като застана на няколко метра от вратата, леко вляво. — Той замахва, срязва я отново и кръвта опръсква стената. Както виждаш, следите започват оттук. — Той посочи към най-високите капки, които се намираха на едно ниво с главата му. — После се спускат надолу и спират на няколко сантиметра от пода. — Той спря и ме погледна предизвикателно. — Ти я прегледа. Какво мислиш? Десняк ли е, или левак?

Ченгетата винаги искат да знаят това. Макар хиляди пъти да съм им казвала, че не може да се твърди със сигурност, те все още продължават да питат.

— Не е възможно да се определи по кървавите петна — отговорих. Устата ми беше изсъхнала и усещах вкус на прах. — Зависи изцяло от това къде е стоял спрямо нея. Що се отнася до прободните рани в гърдите, те са леко наклонени от ляво на дясно. Може и да е левак. Но отново зависи в какво положение се е намирал спрямо нея.

— Просто ми се струва интересно, че всички рани са на лявата страна на тялото й. Тя е бягала. Той идва към нея отляво вместо отдясно. Това ме кара да подозирам, че е левак.

— Всичко зависи от положението на жертвата и убиеца един спрямо друг — повторих нетърпеливо.

— Да бе — измърмори Марино, — всичко зависи от нещо.

Антрето беше с паркет. Имаше очертана с тебешир пътека, показваща капките кръв, които водеха към стълбите на три метра вляво от нас. Берил е побягнала насам и по стълбите. Шокът и ужасът й са били по-силни от болката. На лявата стена, почти до всяко стъпало имаше размазана кръв от порязаните й пръсти, които са опитвали да намерят равновесие.

Имаше черни петна по пода, стените и тавана. Берил е избягала до края на горния коридор, където моментално е била заловена. В този район имаше голямо количество кръв. Преследването е започнало отново, след като тя е успяла да се измъкне от коридора и да влезе в спалнята си. Там се е изплъзнала от него, като се е покатерила на леглото. В този момент или е хвърлила куфарчето си по него, или по-вероятно то е било върху леглото и са го съборили. Полицията го намерила на килима, отворено и преобърнато, документите — разпръснати наоколо, включително и фотокопията на писмата, писани от нея в Кий Уест.

— Какви други документи намерихте? — запитах.

— Разписки, туристически справочници, една брошура с улични карти — отговори Марино. — Ще ти направя копия, ако искаш.

— Моля — казах аз.

— Намерихме и купчина печатани страници там, на тоалетката — посочи той. — Вероятно това, което е писала на острова. В полетата има доста забележки, надраскани с молив. Отпечатъците са без значение — няколко размазани и един-два нейни.