Патриша Корнуел - Стръв за алигатори

— Блатник? — намръщи се Скарпета. — Не съм съвсем сигурна, че знам какво означава това.

— Речен рак.

— Да не би някой от курса да те е нарекъл така?

Ник не можа да се въздържи.

— По дяволите, никой от тях не е вкусвал речен рак! Сигурно си мислят, че се влачи по дъното или нещо подобно.

— Ясно.

— Знам обаче какво имате предвид. Поне донякъде — заяви Ник. — В Закари има само две полицайки. Аз съм единствената жена следовател, а работата е там, че всъщност шефът ни не е женомразец. Даже си имаме кметица. Но в повечето случаи съм единствената жена, която пие кафе или се храни в служебното барче. Истината е, че рядко се замислям над това. Но тук, в академията, доста мислих. Прекалено силно се старая да докажа, че не съм селянка, с което дразня всички. Вижте, знам, че трябва да тръгвате. Сигурно искате да си съберете багажа и бързате да не си изпуснете самолета.

— Успокой се — отвърна Скарпета. — Мисля, че не сме приключили разговора.

Ник се отпусна, хубавото й лице се оживи и стройното й тяло не седеше толкова сковано на стола. Когато отново проговори, не звучеше вече напрегната.

— Да ви кажа ли кое е най-хубавото нещо, което някой ми е казвал през всичките тези десет седмици? Реба заяви, че приличам малко на вас. Не беше пияна. Надявам се, че не ви обидих с това.

— По-скоро обиждаш себе си — скромно отговори Скарпета. — Малко по-възрастна съм от теб, ако може да се вярва на написаното в заявлението ти.

— Ставам на тридесет и шест през август. Не е за вярване колко факти помните за хората.

— Работата ми е да знам за хората колкото мога повече. Много е важно да умееш да слушаш. Повечето хора са твърде заети да правят предположения или са прекалено погълнати от себе си, за да слушат. А в моргата пациентите ми говорят съвсем тихо и не ми прощават, ако не ги чуя и не открия за тях всичко, което мога.

— Понякога не изслушвам Бъди, когато съм бясна или уморена. — В очите й се мярна тъга. — Повече от всеки друг би трябвало да знам какво е усещането. Рики изобщо не си правеше труда да ме изслуша, това бе и една от причините да не се разбираме. Една от многото причини.

Скарпета подозираше, че бракът на Ник не върви или се е разпаднал.

Хората, които бяха нещастни в личния си живот, излъчваха неудовлетвореност и се изолираха. В случая с Ник признаците бяха налице, особено гневът, който си мислеше, че скрива.

— Толкова ли са зле нещата? — попита Скарпета.

— Разделени сме и се развеждаме. — Ник се пресегна към чашата с кафе, но после се отказа. — Слава богу, че баща ми живее наблизо, в Батън Руж, иначе не знам как щях да се справя с Бъди. Рики би ми го отнел, само и само да ми отмъсти.

— Да ти отмъсти? За какво? — продължи с въпросите Скарпета, имаше причина да бъда настоятелна.

— Дълга история. Продължава вече от година и става все по-зле, не че преди беше добре.

— Горе-долу откакто онези жени започнаха да изчезват от вашия край. — Скарпета най-сетне подхвана темата. — Искам да знам как се справяш с този проблем, защото ако го оставиш, той ще те надвие. И то, когато най-малко очакваш. Ти нито веднъж не отвори дума за тези случаи, поне не и откакто аз съм тук. Десет жени за четиринадесет месеца. Изчезнали от домовете си, от коли, паркинги, всичките в околностите на Батън Руж. Предполага се, че са мъртви. Мога да те уверя, че наистина са мъртви. Ще ти кажа и че са били убити от един и същи човек, който е умен, много умен. Достатъчно интелигентен и опитен да спечели доверието им, след това да ги отвлече и накрая да се отърве от телата им. Убивал е преди и пак ще убива. Последната жертва е изчезнала преди четири дни в Закари. Което прави два случая само в Закари — първият беше преди няколко месеца. Ще трябва да се заемем с тях, Ник. Това са серийни убийства. Десет жени.

— Не са десет. В Закари са само две. Не се водя към спецекипа — подчерта Ник със сдържано огорчение. — Не тичам с големите момчета. Те не опират до помощта на дребни провинциални полицайчета като мен или поне така вижда нещата федералният прокурор.

— Какво общо има тук федералният прокурор? — изненада се Скарпета. — Тези случаи не са в юрисдикцията на федералните власти.

— Уелдън Уин е не само егоистичен задник, но и тъпак. Няма нищо по-лошо от това, някой арогантен тъпак да е облечен с власт. Отвличанията се отразяват нашироко в медиите, постоянно присъстват в новините. А той иска да бъде част от тях и се надява един ден да стане федерален съдия или сенатор. Права сте. Знам какво ме чака, като се завърна, но мога да работя само по двете изчезвания в Закари, макар и да съм наясно, че имат връзка с останалите осем.