Патриша Корнуел - Стръв за алигатори

— Но все пак разполагате с неидентифициран профил — каза заинтригувано Скарпета, — макар че той може да бъде на всекиго. Ами децата и съпругът й?

— Не съвпада с техните.

Скарпета кимна.

— Тогава трябва да си зададете въпроса кой друг е имал причина да пипа портмонето на Айви Форд? Кой друг, освен убиеца?

— Задавам си го по двадесет и четири часа в денонощието.

— А другият случай, Гленда Марлър?

— Доказателствата са в щатската полицейска лаборатория. Резултатите от анализа ще отнемат известно време, въпреки че ги натискат да побързат.

— Във вътрешността на колата използван ли е алтернативен светлинен източник?

— Да. И пак нищо, нищо, нищо, нищо — отвърна Ник обезсърчено. — Няма местопрестъпления, няма трупове — като в някакъв кошмар. Поне един труп да беше открит. Шефът на следствената служба е голяма работа. Сигурно сте чували за него? Д-р Сам Лание.

Скарпета не го познаваше.

Офисът на началника на следствената служба на Батън Руж гледаше към дълъг прав отрязък от река Мисисипи и бившата сграда на щатския парламент в стил арт деко, където бе убит лукавият, безстрашен и деспотичен Хюи Лонг.

Застанал пред прозореца на кабинета си на петия етаж, д-р Сам Лание се бе вторачил в мътните бавнотечащи води на реката, които го отвеждаха първо към речното казино, после покрай бойния кораб „Кид“ и оттам към стария мост над Мисисипи в далечината. Беше здрав шейсетгодишен мъж с посивяла коса, която се разделяше естествено на път отдясно на главата. За разлика от повечето мъже с подобна власт, той не обичаше да носи костюми, освен когато бе в съда или изпълняваше политически функции, които не можеше да избегне.

Заеманият от него пост можеше и да е политически, но той презираше политиката и всички, които се занимаваха с нея. Опак по природа, д-р Лание носеше едни и същи дрехи почти всеки ден, дори и на срещи с кмета — удобни обувки, с които можеше да гази из неприятни места, тъмен панталон и поло с избродирания герб на следствената служба на Батън Руж.

Тъй като бе предпазлив човек, в момента обмисляше как да подходи към странното послание, което бе получил вчера сутринта — препоръчано писмо в плик на Националната юридическа академия (НЮА). Д-р Лание бе неин член от години. Големият бял плик на НЮА беше запечатан и никой не бе правил опити да го отваря, преди д-р Лание да го стори и да открие вътре друг плик, също запечатан. Беше адресиран до него с изписани на ръка главни печатни букви и обратен адрес: Тексас, Управление за углавни присъди, сектор „Полунски“. Справката в интернет му показа, че сектор „Полунски“ е отделението на затвора за смъртните присъди. Писмото, написано също на ръка с главни букви, гласеше:

„Привет, мосю Лание!

Със сигурност помните мадам Шарлот Дард, чиято преждевременна тъжна смърт настъпи на 14 септември 1995 г. Вие присъствахте на нейната аутопсия и искрено ви завиждам за това приятно преживяване, тъй като аз самият никога не съм присъствал лично. Скоро ще бъда екзекутиран и искам да разкрия тайните си.

Мадам Дард беше убита много умно.

Mais non! Не от мен.

Въпросното лице, както в днешно време глупаво наричат евентуалните заподозрени, избяга в Палм Дезърт скоро след смъртта на мадам Дард. Това лице вече не е там. Сам трябва да откриете местонахождението и самоличността му! Моят искрен съвет е да потърсите помощ. Бих ви препоръчал значителния опит на следовател Пийт Марино. Той ме познава много добре от времето на щастливите ми дни в Ричмънд. Не може да не сте чували за великия Марино!

Вашето фамилно име, драги ми мосю, предполага, че сте от френски произход. Може да се окажем роднини.

Доскоро!

Д-р Лание бе чувал за Жан-Батист Шандон. Не познаваше Пийт Марино, но не бе проблем да го опознае, след като го откри в интернет. Информацията в писмото се оказа вярна. Марино бе водил следствието по времето, когато Шандон бе убивал жени в Ричмънд. Онова, което обаче заинтригува д-р Лание, бяха тесните професионални контакти на Марино с д-р Кей Скарпета — талантлива патоложка. Тя бе човек, когото д-р Лание уважаваше открай време. Бе повече от впечатлен, когато чу лекцията й на една регионална среща на следователите, разследващи смъртни случаи. Повечето патолози, особено онези от ранга на Скарпета, гледаха на съдебните следователи като на управители на погребални бюра, избрани чрез гласуване. Е, някои от тях бяха.

Но преди няколко години малшансът подложи крак на д-р Скарпета и тя доста пострада. А това й спечели симпатиите на д-р Лание, тъй като малшансът ежедневно го съпътстваше.