Патриша Корнуел - Стръв за алигатори

— Интересното е, че отвличанията започват да се преместват все по на север от Батън Руж — отбеляза Скарпета. — Може би е решил, че първоначалният район е прекалено рискован.

— Единственото хубаво нещо е, че Закари не е в юрисдикцията на батънружката полиция. Тъй че великите и всемогъщи спецекипи не могат да се бъркат в моите случаи.

— Разкажи ми за тях.

— Момент да помисля. Най-скорошният случай. Какво знам за него. Какво знаят всички за него. Два дни преди Великден, само преди четири дни е изчезнала четиридесетгодишна учителка на име Гленда Марлър. Преподава в гимназията — същата, в която съм учила и аз. Руса, синеока, красива, много умна. Разведена, без деца. Та във вторник вечерта тя се отбила в крайпътния ресторант и си взела свинска пържола, царевични питки и зелева салата с майонеза за вкъщи. Била с „Хонда Акорд ’94“, синя на цвят, с която е видяна да се отдалечава южно от Мейн стрийт. После изчезва, а колата й е намерена изоставена на паркинга на гимназията. Естествено, версията на спецекипа е, че е имала среща с някой от нейните ученици, че случаят не е свързан с останалите, че някой го имитира. Глупости на търкалета!

— На паркинга на гимназията — отбеляза замислено Скарпета. — Значи е разговарял с нея, опознал я е, преди да я качи в колата си, може да е питал къде работи и тя да му е казала. Иначе трябва да я е проследил.

— Кое от двете е според вас?

— Не знам. Повечето серийни убийци проследяват жертвите си, но няма твърди правила, независимо какво мислят полицейските психиатри, когато им правят психопрофили.

— Другата жертва — продължи Ник — е изчезнала точно преди аз да пристигна тук. Името й е Айви Форд. Четиридесет и две годишна, блондинка, синеока, привлекателна, работи като касиерка в банката. По това време децата й били в колежа, а съпругът й отсъствал — бил е в командировка в Джаксън, Мисисипи, тъй че тя била сама вкъщи, когато някой се появил на вратата. Както обикновено, никакви признаци на борба. Нищо. А тя изчезва безследно.

— Нищо не изчезва без следа — каза Скарпета, която разиграваше наум всеки сценарий и разсъждаваше върху очевидното: жертвата е нямала причина да се страхува от своя нападател, докато не е станало прекалено късно.

— Къщата на Айви Форд още ли е под охрана? — Беше изминало доста време и Скарпета се съмняваше.

— Семейството продължава да живее в нея. Не знам как хората се връщат в домовете си, когато там се е случило нещо толкова ужасно.

Ник бе на път да каже, че тя лично не би го сторила. Но нямаше да е истина. Самата тя го бе направила преди години.

— Колата на Гленда Марлър е била задържана и основно прегледана, нали?

— Разполагам с пълния доклад по случая. Много време й посветихме. Моите момчета свалиха всеки отпечатък, който можаха да открият. Влязоха в системата за идентифициране на пръстови отпечатъци и ги сравниха с вкараните там, но нищо не съвпадна. Лично аз мисля, че който е отвлякъл Гленда Марлър, никога не е влизал в колата й. Така че отпечатъците му няма да са вътре. А върху дръжките на вратите намерихме само нейните.

— А ключовете й, портмонето, личните вещи?

— Ключовете бяха на стартера, а бележникът и портмонето й бяха захвърлени на около шест метра от колата.

— Някакви пари в портмонето?

Ник поклати отрицателно глава.

— Но чековата й книжка и кредитните карти бяха непокътнати. Не беше от хората, които носят много пари в брой. Не намерихме нищо, а знам, че е имала поне шест долара и тридесет и два цента, защото толкова е рестото от десетдоларовата банкнота, с която е платила в ресторанта. Накарах момчетата да проверят, защото колкото и да е странно, торбичката с храната не беше в колата. Тъй че нямаше касова бележка. Върнахме се обратно и накарахме управителя да извади касовата й бележка.

— Значи излиза, че извършителят е взел и храната й. — Това беше странно, по-типично за кражба с взлом или обир, но доста необичайно за тежко престъпление на психопат. — Имаш ли информация, дали при случаите с останалите осем изчезнали жени е имало обири?

— Според слуховете портмонетата им са били изпразнени от наличните пари и захвърлени наблизо.

— И в нито един от случаите няма отпечатъци?

— Не съм сигурна.

— Тогава може би ДНК пробата от кожните клетки на извършителя там, където е пипал портмонето, ще покаже нещо?

— Не знам какво е свършила полицията на Батън Руж, тъй като те не дават никаква информация. Но момчетата от моя отдел взеха проби от всичко възможно, включително и от портмонето на Айви Форд, и успяха да отделят нейния ДНК профил, както и още един. Но не беше в базата данни на ФБР. Сигурно знаете, че Луизиана тъкмо започва да създава своя ДНК база данни. Получаваме толкова много откази, че засега е по-добре изобщо да забравим за нея.