Тес Геритсън - Грешникът

„Както и мен“ — помисли си Мора и тази мисъл я смрази. А тя беше толкова видима. На местопрестъпленията, по телевизионните новини. Приближавайки се към колата си. Беше свикнала да бъде пред погледа на медиите, но сега се замисли, че може би я наблюдаваха и други очи. Следяха я. Спомни си и какво бе усетила в мрака на „При мама Кортина“: леденият ужас на плячката, когато внезапно осъзнае, че я преследват.

— Трябва да видя и другото местопрестъпление — каза Дийн. — Манастирът, където са били нападнати монахините. — Погледна към Ризоли. — Можеш ли да го уредиш?

Тя не отговори известно време. Седеше неподвижно, вперила поглед в снимката на мъртвия Хауард Редфилд, свит в багажника на колата си.

— Джейн?

Младата жена си пое въздух и изправи гръбнак, сякаш открила внезапно нов извор на смелост. На твърдост и сила.

— Да вървим — рече тя и стана. Погледна към Гейбриъл. — Както виждам, отново сме екип.

„Мога да се справя с това. Мога да се справя с него.“

Ризоли караше към „Джамейка плейн“, без да откъсва очи от пътя, но мислите й бяха свързани само с Гейбриъл Дийн. Без предупреждение той се бе появил отново в живота й и тя се чувстваше прекалено зашеметена, за да проумее какво чувства. Стомахът й се бе свил на топка, не си усещаше ръцете. Само преди един ден бе решила, че най-тежкото е минало и той вече не й липсва толкова силно, че благодарение на времето и многото отвличащи съзнанието й събития можеше да остави връзката си с него назад. Да престане да мисли за нея, да я вижда в ума си.

Но сега той се беше върнал, така че нямаше как да не го вижда и да не мисли за него.

Тя пристигна първа в манастира „Грейстоунс“. Остана да го чака в паркираната си кола; всеки нерв трептеше от възбуда, чак й се гадеше от притеснение.

„Вземи се в ръце, по дяволите, фокусирай се върху работата си.“

Видя го, че паркира взетата под наем кола зад нея.

Излезе веднага от автомобила си и приветства хапливия вятър, който атакува незабавно лицето й. Колкото по-брутален беше студът, толкова по-добре, защото имаше по-голяма вероятност да я накара да дойде на себе си. Дийн излезе от колата си и тя го поздрави с отривистото кимване, запазено за колегите й.

После се обърна и позвъни на портата. Без да даде възможност за разговори, без да се налага да търси отчаяно думи. Пристъпи направо към работата, защото не знаеше по какъв друг начин да подходи към тази среща. Изпълни я облекчение, когато една монахиня се показа почти веднага от сградата и се затътри по снега към портата.

— Това е сестра Изабел — поясни тя. — Може и да не ти се вярва, но е една от най-младите монахини в манастира.

Изабел премигна към тях от другата страна на решетките, вперила очи в спътника на Ризоли.

— Агент Гейбриъл Дийн от ФБР — представи го тя. — Ще му покажа само параклиса. Няма да ви притесняваме.

Изабел отвори портата, за да минат. Тя щракна заплашително зад тях. Студеният звук на безвъзвратността. На капана. Сестра Изабел се върна веднага в сградата, оставяйки двамата посетители сами в двора. Насаме.

Джейн пое незабавно контрол над мълчанието и се впусна да прави преглед на случая.

— Все още не сме сигурни откъде е влязъл. Снегът е затрупал следите и не открихме никъде счупен бръшлян, който да показва, че е прескочил през стената. Входните порти са заключени през цялото време, следователно, ако е минал оттам, е бил пуснат от някой. Това е нарушение на манастирския правилник. Трябва да е направено през нощта, когато никой няма да види.

— Нямате ли свидетели?

— Нито един. В началото мислехме, че вратата е била отворена от по-младата монахиня, Камий.

— Защо от Камий?

— Заради това, което открихме при аутопсията. — Ризоли отмести очи към стената, избягвайки погледа му. — Родила е съвсем скоро. Открихме мъртвото бебе в едно езерце зад манастира.

— А бащата?

— Очевидно е главният заподозрян, който и да е той. Все още не сме го идентифицирали. Още изследват ДНК-материала. Но след това, което ни каза току-що, започва да ми се струва, че сме тръгнали в невярна посока.

Заоглежда стените, които ги заобикаляха, портите, които преграждаха пътя пред външния свят и внезапно пред очите й започна да се разиграва съвсем друга последователност от събития, съвсем различна от онази, която си бе представила, когато се бе озовала за първи път на местопрестъплението.

„Не Камий е отворила входната порта…“

— И така, кой е пуснал убиеца в абатството? — попита Дийн, сякаш прочел мислите й.