Тес Геритсън - Грешникът

Той поклати глава.

— Прекалено е рано да се каже. В операционната нещата се развиваха добре, но точно казвах на д-р Сътклиф, че дори да дойде в съзнание — което е напълно възможно и да не стане — тя може да не си спомня нищо от нападението. Ретроградната амнезия е често срещана при травми на главата. — Сведе поглед, защото пейджърът му изписка. — Извинете ме, но трябва да отговоря на това обаждане. Д-р Сътклиф може да ви запознае с медицинската й история.

И с две забързани крачки неврохирургът излезе от кабинката.

Младият лекар й подаде слушалката си.

— Може да я прегледате, ако желаете.

Мора пое стетоскопа и се приближи до леглото. Известно време само наблюдаваше движението на гърдите на Урсула. Рядко й се случваше да преглежда живи хора; трябваше да се замисли, за да си припомни клиничните умения, усещайки остро, че д-р Сътклиф става свидетел на липсата й на практика, когато нещата опираха до изследване на тяло с все още биещо сърце. Беше работила толкова дълго с мъртвите, че сега се чувстваше непохватно с живите. Сътклиф стоеше край главата на пациентката; широките рамене и силата на погледа правеха присъствието му особено въздействащо. Наблюдаваше я как осветява зениците на пациентката, как опипва врата й, как пръстите й се плъзгат по топлата кожа. Усещането беше толкова различно от смразяващото усещане, излъчвано от съхраняваната в хладилни камери мъртва плът.

Мора спря.

— Отдясно няма каротиден пулс.

— Какво?

— Вляво се усеща силен пулс, но не и отдясно. — Младата жена се пресегна, взе болничния картон и отвори на доклада от операционната. — О! Анестезиологът го е споменал тук. „Забелязана е липса на пулс в дясната каротидна артерия. Най-вероятно става въпрос за обикновена анатомична вариация.“

Сътклиф се намръщи, загорялото му лице почервеня.

— Бях забравил за това.

— Значи е нещо старо? Липсата на пулс от тази страна?

Той кимна.

— Вродено е.

Мора пъхна наконечниците на слушалките в ушите си и повдигна болничната нощница, оголвайки едрите гърди на пациентката. Кожата беше все още светла и с младежки вид въпреки шейсет и осемте й години. Десетилетията, през които бе носила монашеските одежди, я бяха запазили от състаряващите слънчеви лъчи. Притисна диафрагмата на стетоскопа към гръдния кош на Урсула и чу стабилните, силни удари на сърцето. Сърце на борец, което продължава да изпомпва кръв и да не се предава.

В кабинката надникна една от медицинските сестри.

— Д-р Сътклиф? От рентгеновото се обадиха да кажат, че филмът от гръдния кош е готов и ако искате, може да слезете, за да го видите.

— Благодаря. — Младият мъж погледна към Мора. — Може да хвърлим поглед и на снимките на черепа, ако желаете.

Качиха се в асансьора с шест от работещите на доброволни начала в болницата момичета, със свежи лица и лъскави коси, които се кискаха и хвърляха възхитени погледи към привлекателния д-р Сътклиф. Той обаче като че ли не забелязваше насоченото към него внимание, вперил поглед в променящите се цифри, указващи етажите. „Романтичното очарование на бялата престилка“ — помисли си Мора, спомнила си юношеските години, през които бе работила като доброволка в болницата „Сейнт Люк“ в Сан Франциско. Лекарите й се бяха стрували недосегаеми. Непристъпни. Сега, когато самата тя беше лекар, знаеше прекалено добре, че бялата престилка нямаше да я предпази от грешки. Нямаше да я направи непогрешима.

Вгледа се в момичетата доброволки, в безупречно чисти униформи, и се сети за себе си на шестнайсет години — не се кискаше като тях, а беше мълчалива и сериозна. Дори тогава бе осъзнавала тъмните нотки на живота. Инстинктивно привлечена от мелодиите в минорен лад.

Вратата на асансьора се отвори и момичетата се изсипаха през нея, подобни на слънчево ято от розови и бели цветове. Мора и Сътклиф останаха сами.

— Уморявам се само като ги видя — каза той. — Каква енергия. Ще ми се да имах една десета от нея, особено след нощно дежурство на повикване. — Погледна я. — При вас има ли много такива?

— Нощни на повикване ли? Редуваме се.

— Вашите пациенти сигурно не очакват да се втурнете презглава към тях.

— Не е като вашия живот в окопите тук.

Той се усмихна и изведнъж се превърна в сърфист със смеещи се очи.

— Живот в окопите. Понякога точно така се чувствам. На фронтовата линия.

Рентгеновите снимки вече ги чакаха на бюрото на служителя при входа на отделението. Сътклиф отнесе големия плик в помещението за разглеждане. Защипа снимките и натисна бутона за осветлението на екрана.