Робин Кук: Сфинкс

„Ню Йорк Таймс“ писа: „Скептицизмът няма да помогне за разбулването на тази тайнствена мистерия“. Страхът неусетно завладя научната общност. Просто съвпаденията станаха прекалено много.

Кайро, 15:00

Реакцията на Ерика Барън беше спонтанна и рязка. Тя се изправи и със замах се обърна към нападателя си. Беше се навела, за да разгледа гравираната месингова купа, когато нечия длан се провря между краката й и я сграбчи през памучните панталони. Нападателят й беше около петнадесетгодишен, на лицето му бе цъфнала подигравателна усмивка, която разкриваше два реда равни жълти зъби. Ръката му още я стискаше. Без да изпуска платнения си сак, Ерика отблъсна момчето. После, за негова изненада и нейно изумление, тя сви дясната си ръка в юмрук и го заби в ухиленото му лице.

Ефектът бе поразителен. Оказа се, че тя бе нанесла такъв удар, с който хвърли стъписаното момче върху паянтовата сергия на медникаря. Краката на масичката поддадоха и многобройните предмети рухнаха по павираната улица. Друго момче, което носеше кафе и вода на специална метална табличка с дръжка, се озова пред лавината и също падна, с което бъркотията вече стана пълна.

Ерика бе ужасена. Тя стоеше сама насред претъпкания пазар, стиснала платнения си сак, и не можеше да проумее факта, че току-що бе ударила човек. Убедена, че тълпата ще се втурне към нея, тя истерично затрепери. Но вместо това наоколо избухна мощен смях. Дори продавачът, чиято стока все още се търкаляше по улицата, се превиваше от смях. Момчето се измъкна от купчината съдове и с ръка, притисната към лицето си, се усмихна.

— Маареч — каза продавачът.

По-късно Ерика разбра, че това означава „Какво да се прави“ или „Карай да върви“. Той размаха медникарското си чукче и изпъди момчето, после приятелски й се усмихна и се зае да подрежда стоката.

Тя продължи пътя си, но сърцето й все още силно туптеше. Тогава разбра, че има още много да научи за Кайро и за съвременния Египет. Бе получила диплома за египтолог, но уви, тя й даваше познания за древния, но не и за съвременния Египет. Специалността й бе йероглифно писмо от Новото царство, но с нищо не й помагаше да разбере Кайро от 1980 година. От момента, в който пристигна, а това беше преди двадесет и четири часа, всичките й сетива бяха подложени на безмилостен тормоз. Първо бе обонянието. Всяко кътче от Кайро бе пропито от наситен дъх на агнешко. И ако към него прибавим постоянния вой на стотици автомобилни клаксони, примесени с немелодичната арабска музика, бълвана от безброй портативни радиоапарати, и не на последно място — усещането за мръсотия. Прах и пясък, които покриваха целия град, всичко това засилваше чувството й за безкрайна мизерия и нищета.

Случката с момчето я разколеба. Сякаш че зад усмивките на мъжете с техните малки шапчици и развети галабии се криеха единствено похотливи мисли. Беше по-зле дори и от Рим. Момчета, които дори не бяха достигнали пубертета, я следваха, кикотеха се и й задаваха въпроси на смесица от английски, френски и арабски. Кайро й беше чужд, много по-чужд отколкото бе очаквала. Дори уличните знаци бяха изписани с изящните, но напълно неразбираеми арабски йероглифи. Хвърли поглед назад към „Шари ел Муски“ и Нил, и се замисли дали да не се върне в по-европейската част на града. Нима нейният замисъл да дойде в Египет е бил абсурден? Ричард Харви, любовникът й от три години насам, а също и майка й, Джанис, бяха прави. Тя отново се обърна и погледна към самото сърце на древния град. Улиците ставаха все по-тесни, тълпата изглеждаше непроходима.

— Бакшиш — каза едно момиченце на не повече от шест години. — Моливи за училище. — Английският му бе груб, но изненадващо разбираем.

Ерика погледна детето, чиято коса бе потънала в същия прах, който покриваше улиците. Носеше окъсана басмена рокля. Беше босо. Тя се наведе, понечи да се усмихне, но изведнъж се вцепени. Около очите на детето се бяха събрали безброй зелени къщни мухи. То дори и не направи опит да ги прогони. Просто стоеше, без да мигва, с протегната ръчица.

— Сафер! — Полицай в бяла униформа, закичена със синя значка, на която с големи бели букви пишеше „ТУРИСТИЧЕСКА ПОЛИЦИЯ“, си проправяше път през тълпата.

Детето просто изчезна. Момчетата, които я преследваха, се изпариха.

— Мога ли да ви помогна? — каза полицаят с подчертан британски акцент. — По вида ви бих допуснал, че сте се изгубила.

— Търся пазара „Кан ел Калили“.