Робин Кук: Сфинкс

Почувства се страшно неудобно, постави я на тезгяха и взе сака си.

— Е, благодаря ви много — каза тя, като се стараеше да не среща погледа на Абдул.

— Имам и други — трепна той и отвори един висок дървен шкаф до стената. Търговският му инстинкт бе откликнал на първоначалния ентусиазъм на Ерика и сега същият този инстинкт му подсказваше, че нещо се е променило. Беше объркан, но не искаше да изгуби клиент без борба. — Може би ще ви хареса това? — Той извади един подобен съд от шкафа и го постави на тезгяха.

Ерика не желаеше да предизвика конфликт, заявявайки на този приятен старец, че се опитва да я измами. Тя неохотно взе втория съд. Той бе по-овален от първия, а основата му по-тясна.

— Имам много образци от този вид съдове — продължи Абдул и извади още пет делви.

Докато беше с гръб към нея, тя наплюнчи показалеца си и потри шарката на втората делва. Боята остана непокътната.

— Колко струва тази? — попита тя, като се опита да скрие вълнението си. Възможно бе тази делва да е на шест хиляди години.

— Цените са различни в зависимост от качеството и състоянието на съдовете — уклончиво каза Абдул. — Защо не ги разгледате всичките, и след като си изберете нещо, ще говорим за цената.

Тя внимателно ги огледа една по една и от седемте делви избра две, вероятно автентични:

— Харесват ми тези двете — каза тя със засилваща се увереност. За пръв път познанията й по египтология й носеха някаква практическа полза. Щеше й се Ричард да е с нея в този момент.

Абдул погледна двете делви, после се взря в Ерика:

— Но тези не са най-красивите. Защо ги предпочитате пред останалите?

Ерика го погледна с колебание. После настъпателно изрече:

— Защото останалите са фалшиви.

Лицето на Абдул остана безизразно. После очите му заблестяха, ъгълчетата на устните му се разтегнаха в усмивка и той избухна в такъв смях, че очите му се насълзиха.

Ерика се мръщеше в недоумение.

— Кажете ми — изпъшка Абдул, но трябваше да овладее смеха си, преди да продължи. — Кажете ми как разбрахте, че са фалшиви — и посочи делвите, които беше отделила.

— По най-лесния начин. Пигментът на шарките не е стабилен. Боята се изтрива с мокър пръст. За автентичен съд това е абсурдно.

Абдул намокри пръста си и повтори опита. По пръста му остана землистожълто петно.

— Напълно сте права — направи същото и с двете антики. — Измамиха измамника. Такъв е животът.

— Колко струват тези две истински антики? — попита Ерика.

— Не се продават. Някой ден, може би, но не сега.

— И какво правите, ако клиентът поиска гаранция? — попита Ерика.

— Давам им. За туристите тя няма никакво значение. Доволни са, че са си взели сувенир. Никога не проверяват автентичността.

— А това не ви ли притеснява?

— Не, не ме притеснява. Праведността е лукс, който само богатите могат да си позволят. Търговецът винаги се стреми да получи максималната цена за стоката си. Туристите, които идват тук, искат сувенири. Ако искат автентични антики, би трябвало да ги разпознават. А от къде накъде вие разбирате от пигмента на античните съдове?

— Аз съм египтолог.

— Вие сте египтолог! Слава на Аллах. Че защо на красива жена като вас е хрумнало да става египтолог? Ех, животът си отива за Абдул Хамди. Май наистина остарявам. Значи и преди сте идвала в Египет?

— Не, тук съм за първи път. Винаги съм искала да дойда, но ми беше прекалено скъпо. Това е стара моя мечта.

— Е, дано прекарате добре. Сигурно планирате да посетите Горен Египет? Луксор?

— Разбира се.

— Ще ви дам адреса на магазина за антики на сина ми.

— За да ми продаде малко фалшиви съдове? — Ерика се усмихна.

— Не, не, но може да ви покаже наистина интересни неща. Аз също имам някои неща тук. Какво ще кажете за това? — Абдул извади от шкафа статуетка във формата на мумия и я постави на тезгяха. Беше изработена от дърво и изящно оцветена. На предната страна имаше йероглифи.

— Фалшива е — бързо отсече Ерика.

— Не е! — стреснато отвърна Абдул.

— Йероглифите не са истински. В тях няма смисъл. Просто безсмислена редица от знаци.

— Значи отгоре на всичко четете и тайнственото писмо!

— Такива е специалността ми. Особено надписи от времето на Новото царство.

Абдул обърна статуетката и погледна йероглифите.

— Платих висока цена за тази вещ. Сигурен съм, че е истинска.

— Може би статуетката е истинска, но не и надписите. Навярно надписът е добавен с цел статуетката да изглежда още по-ценна. — Ерика се опита да изтрие част от боята. — Пигментът изглеждаше стабилен.