Робин Кук - Сфинкс

— Откъде, за бога, намери това? През живота си не съм виждала подобно нещо.

— От пясъците на Либийската пустиня. Там са скрити всичките ни съкровища — каза Абдул със самодоволството на родител, чието дете са похвалили. — Ще остане тук само за няколко часа, а след това ще продължи пътешествието си. Знаех си, че ще ти хареса.

— О, Абдул, толкова е красива. Просто нямам думи.

Синците на входа остро изтракаха и той мигновено стана.

— Ерика, моля да ме извиниш, но сама разбираш, че трябва да бъда предпазлив.

Изумителната статуя отново изчезна под тъмната си покривка.

Посетителят явно не бързаше, защото Абдул се върна до кедровото си шкафче. Ерика седна на възглавницата си.

— Имаш ли пътеводител за Египет? — едва чуто попита той.

— Да — каза тя, — успях да си намеря пътеводителя на Найджъл.

— Имам нещо по-добро — усмихна се той и измъкна една похабена на вид книжка. — Това е от Бедекер, издаден през 1929 година. Ще ти бъде от полза. За мен е чест да ти помогна… Ако на тръгване не успееш да ми я върнеш, предай я на адреса, който е написан на титулната страница.

Ерика разгърна книгата и първото, което й направи впечатление, бе изобилието от илюстрации и карти. Описанието на Храма на Карнак, на който Бедекер бе дал четири звезди, най-високата оценка по неговата точкова система, се простираше върху почти петдесет страници. Изглеждаше страхотно. Следващата глава започваше с поредица медни гравюри от храма на царица Хатшепсут. Следваше дълго описание, което й се стори безкрайно интересно. Сложи снимката на Абдул в книгата и я пъхна в сака си.

Повъртя се из стаята и пак се замисли за статуята. Едва се сдържаше да не повдигне покривалото и отново да разгледа странните надписи. Но тогава дочу, че разговорът в магазина определено променя тона си. Гласовете бяха все така тихи, но много по-ядосани. Отначало си помисли, че просто се пазарят. Но после в сумрачната стая отекна трясък от счупено стъкло, последван от вик и тя почувства как паниката на вълни залива гърдите й и пулсира в слепоочията й. Чу се нисък, заплашителен глас.

Колкото се може по-тихо Ерика доближи завесите и също като Абдул преди малко, леко ги разтвори и погледна в магазина. Първото нещо, което видя, бе гърбът на някакъв арабин в омачкана, мръсна галабия, който стоеше до входа. Друг арабин, също с изпокъсана и мръсна галабия, държеше Абдул над потрошения тезгях. Пред Абдул имаше трети арабин, облечен в чиста роба на бели и кафяви ивици, който размахваше бляскав ятаган. Лъскавото острие се издигна пред ужасеното лице на Абдул и светлината от голата електрическа крушка затанцува по смъртоносния ръб.

Преди Ерика да успее да пусне завесата, от прерязаната дихателна тръба излезе хъркащ стон и секунда по-късно бликналата яркочервена кръв обля стареца.

Краката на Ерика се подкосиха и тя падна на колене. Дебелите завеси заглушиха шума. Обезумяла, тя огледа стаята в търсене на някакво укритие и миг по-късно се пъхна в ъгъла между последния шкаф и стената. Това едва ли можеше да се нарече скривалище, но беше единствената й възможност.

Във външната част на магазина настъпи раздвижване. Някой разместваше мебели, после отново се възцари ужасяваща тишина. Времето течеше убийствено бавно. Влязоха в задното помещение, тя затаи дъх, цялата настръхнала от страх. Арабите разговаряха точно зад нея. Чуха се стъпки и после тежък удар. След това арабска ругатня. После стъпките се отдалечиха и — познатото тракане на мънистата на входната врата.

Ерика си пое дъх, все тъй притисната в ъгъла си. Мина известно време, но все още не можеше да прецени дали са изтекли пет или петнадесет минути. Преброи до петдесет. Престраши се и погледна. Стаята бе празна, на пода лежеше сакът й, на масичката — недопитият й чай. Но статуята на Сети I я нямаше!

Изведнъж една ръка със стоманена хватка я сграбчи за лакътя и я запокити в средата на стаята.

Бостън, 8:00

Будилникът разсъни Ричард Харви и насила го изправи пред новия ден.

— Исусе! — ядно изрече той и стовари юмрука си върху него. От удара звънът спря, но изскочи стъклото на часовника. Разбира се, стъклото лесно си влизаше на мястото, но фактът, че процедурата се повтаряше всяка сутрин, го навеждаше на тревожни мисли. Той бе свикнал сам да управлява живота си, а напоследък това не му се отдаваше.

Преметна крака през ръба на леглото, седна и погледна будилника. Протегна се и изтръгна щепсела от контакта. Почти недоловимото потракване на електрическия будилник секна. До него беше поставил снимка на Ерика. Вместо да се усмихне, тя се бе втренчила във фотоапарата с нацупена долна устна. В зависимост от случая тази гримаса силно привличаше или пък вбесяваше Ричард. Той се протегна и обърна снимката. Магията изчезна. Как можеше едно толкова красиво момиче като нея да е влюбено в цивилизация, умряла преди три хиляди години? Бяха изминали само два дни, откакто замина и вече ужасно му липсваше.