Робин Кук - Сфинкс

— Вярвам ви. Но тези мъже араби ли бяха или европейци?

— Араби, облечени в галабии. Двамата бяха съвсем мръсни, другият изглеждаше по-заможен. Божичко, само като си помисля, че бях дошла тук, за да си почина! — Тя поклати глава и понечи да стане.

— Можете ли да ги разпознаете? — кротко попита Ивон и положи длан на рамото й, за да я успокои и да я подкани да седне отново.

— Не съм сигурна. Стана толкова бързо. Сигурно ще разпозная този с ятагана. Не знам. Изобщо не видях лицето на мъжа до вратата. — Тя вдигна длан и с изненада забеляза колко силно трепери. — Дори не съм сигурна, че съм видяла всичко това. Говорехме си с Абдул, собственика на магазина. Всъщност говорехме от доста време, пиехме чай. Беше очарователен, жизнен човек. Божичко… — Тя прокара пръсти през косата си. — И казвате, че там няма никой? — Тя посочи към завесата.

— Вярвам ви. — Ръката му още беше на рамото й и това сякаш я успокояваше.

— Но защо са отнесли и тялото?

— И тялото? Какво друго са отнесли?

— Отнесоха една статуя, която стоеше ето тук — каза Ерика и посочи с пръст. — Изумителна статуя на древен египетски фараон…

— Сети I — прекъсна я Ивон. — Този ненормален старец е държал статуята на Сети тук!

— Вие знаете за статуята? — попита Ерика.

— Знаех, да. Дори сега дойдох тук специално, за да обсъдим въпроса с Хамди. Преди колко време се случи всичко това?

— Не мога да преценя. Петнадесет, двадесет минути. Когато вие влязохте, си помислих, че убийците се връщат.

— По дяволите! — изруга Ивон и се заразхожда напред-назад из стаята. Свали бежовото си сако и го остави на една от възглавниците. После спря и рязко се обърна към Ерика: — Вие видяхте ли статуята?

— Да. Беше невероятно красива. Най-впечатляващото нещо, което съм виждала през живота си. Дори и най-добрите образци от съкровището на Тутанкамон не могат да се сравнят с нея. Прекрасно свидетелство за това какви висоти са достигнали майсторите от Новото царство по времето на деветнадесетата династия.

— Деветнадесетата династия? Откъде знаете това?

— Аз съм египтолог — каза Ерика и това някак й помогна да си възвърне самочувствието.

— Египтолог? Изобщо не приличате на египтолог.

— И на какво според вас трябва да прилича един египтолог? — кисело попита тя.

— Добре де, исках да кажа, че не бих се досетил сам — извини се Ивон. — Това че сте египтолог ли накара Хамди да ви покаже статуята?

— Така поне мисля.

— Постъпил е глупаво. Страшно глупаво. Не проумявам защо е трябвало да поема такъв риск. Имате ли изобщо представа каква е стойността на статуята? — попита Ивон почти ядосано.

— Безценна е — отговори Ерика. — Това е още една причина веднага да се отиде в полицията. Тази статуя е национално богатство. Знаех за нелегалната търговия с антики, но не съм и предполагала, че може да се стигне до образци с такава стойност. Трябва нещо да се направи.

— Трябва нещо да се направи! — подигравателно се разсмя Ивон. — Американско самомнение. Най-големият пазар за антики е в Америка. Ако няма купувачи, няма да има и нелегална търговия. Основната вина носи този, който купува.

— „Американско“ самомнение! Ами вие, французите? Как си позволявате да говорите така, при положение, че Лувърът е натъпкан с безценни експонати, като повечето от тях са откраднати, също както Зодиака от Храма на Дендера. Хората пропътуват хиляди километри, за да дойдат в Египет, и какво намират тук? Отливка от Зодиака.

— Добре — хладно прекъсна разговора Ивон. — Принципно сме на едни и същи позиции. Нелегалната търговия трябва непрекъснато да се контролира. Но имаме разминаване по отношение на методите. Например аз не мисля, че ще е правилно веднага да ходим в полицията.

Ерика бе изумена.

— Виждам, че не сте съгласна с мен.

— Не съм съвсем сигурна — заекна Ерика, смутена от това колко лесно четат мислите й.

— Разбирам вашата загриженост. Но нека ви обясня как стоят нещата. Дано не ви прозвучи наставнически. Просто гледам реалистично. Намираме се в Кайро. Не в Ню Йорк, нито пък в Париж, дори не и в Рим. Казвам „Рим“, защото в сравнение с Египет дори и в Италия държавната администрация работи безупречно. В Кайро бюрокрацията е невъобразима. Безкрайни ориенталски интриги, подкупи — това е правило, а не изключение. Ако отидете в полицията и разкажете какво сте видели, ще станете главният заподозрян. И, естествено, ще ви вкарат в затвора или най-малкото ще ви поставят под домашен арест. Само докато се попълнят нужните документи, ще изминат шест месеца, дори и година. Животът ви ще стане ад. — Ивон се взря настойчиво в нея. — Разбирате ли ме? Говоря ви това за ваше добро.