Робин Кук: Сфинкс

— Ту а друа — усмихна се полицаят и махна с ръка напред. После се плесна по челото. — Извинете. От горещината е. Обърквам езиците. Исках да кажа само по вашему: Това е улица „Ел Муски“. Продължете напред, докато пресечете главната търговска улица „Шари Порт Саид“. Тогава пазарът „Кан ел Калили“ ще ви се пада от лявата страна. Желая ви приятно прекарване, но не забравяйте да се пазарите за всичко. Тук, в Египет, това е нещо като спорт.

Ерика му благодари и си запроправя път през тълпата. В момента, в който полицаят изчезна, безбройните хлапаци се появиха сякаш от небитието, а уличните търговци я наобиколиха, всеки със стоката си. Мина край една открита месарница, пред която имаше дълга редица прясно заклани агнета, овесени с главите надолу. Бяха одрани, само по главите кожата не беше смъкната. Целите бяха оплескани с неясни петна от розово мастило, които имитираха правителствени печати. При вида на мъртвите им очи Ерика потрепери, а от вонята на карантията обядът й тръгна към гърлото. Тази воня скоро се смеси с упойващия аромат на презрели мангови плодове от близката зарзаватчийска количка и миризмата на прясна магарешка тор, пръсната по улицата. Няколко крачки по-нататък, за нейна радост, ухаеше на билки и подправки и на прясно сварено арабско кафе.

Прахът от претъпканата малка уличка се издигаше и слънчевата светлина се процеждаше през него, така че тясната ивица небе, която се виждаше, изглеждаше оцветена в избеляло синьо. Капаците на пясъчнокафявите къщи от двете страни на улицата бяха спуснати, за да прогонят тежката следобедна жега.

Ерика навлизаше все по-навътре в пазара, вслушваше се в тропота на старинните дървени колела по гранитния калдъръм. Имаше чувството, че пътува във времето и някак неусетно се е озовала в древния Кайро. Бе едновременно уплашена и възбудена от хаоса и мизерията, от житейските тайни, които западната цивилизация така умело преиначава и прикрива. Това бе самият живот, разголен и суров, и все пак облагороден от човешко присъствие. Тези хора посрещаха жестовете на съдбата с примирение, дори и със смях.

— Цигара? — попита едно около десетгодишно момче. Бе облечено в сива риза и широки панталони. Негово приятелче го бутна изотзад, то залитна и се приближи още малко: — Цигара? — попита то и пак започна някакъв вид арабска пантомима, в която с преувеличени движения показваше как пуши.

Един шивач, който усърдно гладеше, се ухили, а няколкото мъже, които пушеха сложно орнаментирани наргилета, я фиксираха с напрегнати пронизващи погледи.

Ерика вече съжаляваше, че е облякла толкова фрапиращо чуждестранни дрехи. От памучните й панталони и семплата плетена блузка веднага се разбираше, че е туристка. Другите жени, които срещаше, носеха или рокли, или традиционните черни шамии. Самата й фигура я отличаваше от тях. Беше слаба и елегантна. Лицето й бе по-фино от валчестите, тежки черти на египтянките. Имаше големи сиво-зелени очи, буйна кестенява коса и изящно изваяни устни, като долната бе малко по-плътна и й придаваше леко нацупено изражение. Знаеше, че може да е красива, когато поиска.

Тя стисна сака си още по-силно и отново забърза по една уличка, която все повече се стесняваше и преливаше в множество пресечки. Над главата й между постройките бяха опънати черги и платнища, които предпазваха от слънцето, но многократно усилваха шума и праха. Ерика отново се поколеба и се вгледа в многобройните лица. Фелахите се отличаваха с тежки скули, широки и плътни устни, с облеклото си — традиционните галабии и малки шапчици. Бедуините бяха истинските, чистите араби, с остри черти и слаби, жилави тела, докато нубийците се извисяваха над останалите с изключително мощните си и мускулести тела.

Потокът на тълпата повлече Ерика и я отнесе все по-навътре в „Кан ел Калили“. Отвсякъде я притискаха. Някой я ощипа отзад, но когато се обърна — така и не разбра кой точно е бил. Сега вече постоянно я следваха пет-шест от най-настойчивите момчета. Преследваха я подобно на заек по време на лов.

Целта на Ерика бе да стигне до района на златарите, за да накупи различни подаръци. Но решимостта й бързо се стопи, когато някой прокара мръсните си пръсти през косата й. Сега желаеше само колкото се може по-бързо да се върне в хотела. Страстта й към Египет се изчерпваше с древната му цивилизация и нейните загадки. Съвременният, организиран Египет й дойде много. Искаше да посети паметниците, като например Сакра, а най-много й се щеше да стигне до Горен Египет, до селските райони. Беше уверена, че там всичко ще е като в красив сън.