Робин Кук: Сфинкс

Верен на британската си непринуденост, Картър си позволи да зарее поглед към пустата Долина на царете. Но стомахът му бе свит на топка. Нито веднъж през всичките четиридесет и девет години от живота си не беше изпитвал толкова силно вълнение. В предишните шест безплодни сезона на изконни работи не откри абсолютно нищо. Двеста хиляди тона чакъл и пясък бяха изкопани и пресети без абсолютно никакъв резултат. И сега тази находка, само след пет дни разкопки, беше тъй изненадваща! Той разклати лимонадата в чашата си и се опита да не мисли. Всички чакаха. Целият свят чакаше.

По-големите частици прах се уталожиха върху неравния под на коридора. Първи вървеше Картър, следван от Карнарвън, после дъщеря му и накрая А. Р. Календър, асистентът на Картър. Раман даде на Картър един лост и остана до входа. Календър носеше мощен прожектор и свещи.

— Както вече казах, ние не сме първите, които пристъпват тук — отсече Картър и посочи горния ляв ъгъл. — Вратата е била отваряна и след това запечатана в този малък участък. — После посочи един по-голям кръгъл участък в средата. — И тук, много по-голям. Много странно.

Лорд Карнарвън се наведе, за да разгледа печата на некрополиса — чакал с девет завързани затворници.

— Успоредно на основата на вратата има следи от оригиналния печат на Тутанкамон — продължи Картър.

Лъчът на прожектора осветяваше фините прашинки във въздуха, преди да се спуснат върху древните печати в хоросана.

— Господа — каза Картър толкова спокойно, сякаш предлагаше следобеден чай, — нека да видим какво има зад тази врата.

Тялото му потрепери, когато вдигна лоста и разкърти част от древния хоросан. Прах и малки парчета се посипаха в краката му. Физическото усилие сякаш освободи потисканите му емоции и всеки следващ негов удар бе по-силен от предишния. Изведнъж лостът хлътна в хоросана, Картър изгуби равновесие и се опря на стената. От малката дупка засвистя топъл въздух. Картър с разтреперани пръсти извади кибрит, трескаво запали свещ и я поднесе към струята — свещта продължи да гори.

В гробовна тишина Картър подаде свещта на Календър и продължи да разширява отвора, като внимаваше хоросанът и камъните да падат в коридора, а не в камерата зад вратата. После отново провери със свещта — тя не промени горенето си. Тогава той вмъкна глава през дупката и се взря в тъмнината.

За момент сякаш времето спря. Когато очите му привикнаха към тъмнината, пред него се очерта златната глава на Амнут с оголени зъби от слонова кост. Мержелееха се и други позлатени богове. Пламъкът на свещта раздвижи причудливите им сенки по стените.

— Виждаш ли нещо? — попита Карнарвън.

— Да, чудни неща — каза Картър и гласът му за пръв път издаде чувствата му.

После включи прожектора и всички видяха стаята, изпълнена с невероятни предмети. Златните глави съставляваха отделни елементи от три погребални ложета. Картър насочи светлината вляво и се взря в обкованите и тапицирани колесници, струпани в единия ъгъл. Върна лъча надясно, безкрайно изненадан от хаотично нахвърляните предмети и липсата на всякакъв ред. Непосредствено вдясно имаше две статуи на Тутанкамон в естествен ръст, със златни одежди и златни сандали. Между тях се открояваше още една запечатана врата.

Картър се отмести, отстъпвайки и на другите да разгледат по-добре откритието. Подобно на Белцони го измъчваше изкушението да срине стената и да се втурне в стаята. Но вместо това той обясни, че останалата част от деня ще бъде отделена за заснемане на запечатаната врата. Нямаше да влизат във входната камера до следващата сутрин.

27 ноември 1922 г.

Разчистването на вратата към входната камера отне повече от три часа. Календър бе монтирал временна електрическа инсталация, тъй че коридорът бе ярко осветен. Лорд Карнарвън и лейди Евелин влязоха в коридора, когато работата вече бе на привършване. Изнасяха последните кошници с хоросан и каменни отломки. Дългоочакваният миг бе настъпил. Никой не говореше. Отвън, на входа, стотици репортери от цял свят напрегнато дебнеха заветния миг, в който щяха да видят находката.

Картър се поколеба. Като учен страстно желаеше да изследва и най-малката подробност в гробницата. В същото време като човек беше смутен от това нахлуване в свещения свят на мъртвите. Но бидейки англичанин до мозъка на костите си, той просто оправи вратовръзката си, пристъпи прага, като внимаваше да не настъпи някой от предметите по пода и се отправи към запечатаната врата между двете статуи на Тутанкамон. Обстойно проучи печатите. Сърцето му посърна, когато разбра, че и тази врата е била отваряна и после запечатана от древните грабители на гробници.