Робин Кук: Сфинкс

— Мога ли да вляза? — попита той, след като подаде лампата и огнивото.

— Още не — отвърна Емени и се зае да я запали. — Върни се и кажи на Ирамен и Амазис, че след половин час ще заравяме тунела.

Кемезе замърмори и се запромъква нагоре заднишком.

Една самотна искра изхвърча от чакмака и попадна върху огнивото. Емени сръчно го поднесе към фитила. Блесна ярка светлина и прониза тъмнината, тъй както топъл полъх пронизва студа.

В същия миг Емени се вцепени. В трепкащия полумрак разпозна лицето на бог Амнут, който изяждаше мъртвите. Лампата се люшкаше в разтрепераните му ръце и той нерешително отстъпи към стената. Но бог Амнут не помръдна. Едва по-късно, когато светлината затрепка по златната му глава и дългото стилизирано тяло, Емени осъзна, че това всъщност е погребално ложе. Имаше и още две — едното с кравешка, другото с лъвска глава. Вдясно, до вратата, се издигаха две статуи на младия фараон Тутанкамон — те пазеха входа на погребалната камера. Емени вече беше виждал как ваят подобни статуи, но с лика на Сети I.

Внимателно заобиколи наниза от сухи цветя, разположен до прага, после делово отмести два погребални съда. Обзет от страхопочитание, той свали резетата от вратите и взе златните статуетки. Едната беше изящна фигура на Некбет, богинята на Горен Египет, в образа на лешояд. Другата бе Изис. Нито една от тях обаче не носеше името на Тутанкамон. Това бе особено важно.

Емени мина под погребалното ложе на Амнут и бързо разкърти проход към страничната камера. Според плановете на Аменемеб другите две статуетки, които Емени търсеше, се намираха в специално ковчеже в тази малка стая. Въпреки лошите си предчувствия той влезе. За негово облекчение вътре не откри нищо ужасяващо. Стените бяха от грубо издялана скала. Той разпозна ковчежето по красивата орнаментация на капака — релефно гравирана млада богиня, която предлага на малкия фараон Тутанкамон букет от лотоси, папируси и макове. Тук го очакваше следващият проблем. Трябваше да разгадае как да го отвори. Емени внимателно постави лампата на един червеникавокафяв кедров шкаф и започна внимателен оглед. Дори и не предполагаше какво става зад гърба му.

Кемезе вече бе достигнал вътрешната врата, Ирамен плътно го следваше. Амазис, огромният нубиец, силно се затрудняваше да изтика тялото си през тесния проход и беше изостанал, но другите двама внимателно следяха действията на Емени. Кемезе стисна бронзовата кама с развалените си зъби и се промъкна от тунела в гробницата, после помогна на Ирамен да се изправи до него и замряха така, без дори да помръднат, докато най-после, с леко трополене на свличащ се чакъл, се появи и Амазис. Страхът, който сковаваше тримата селяни, отстъпи място на безумната им алчност, съзирайки невероятните съкровища, които ги заобикаляха. Никога през живота си не бяха виждали такива изумителни предмети, а сега от тях се искаше просто да ги вземат. Подобно на глутница вълци тримата се нахвърлиха — със сила отваряха и изсипваха плътно напълнените ковчежета, откъртваха златния обков от мебели и колесници.

Емени чу първия трясък, после и възбудените викове на съучастниците и разбра какво става. Тази мисъл го смрази.

— Не, не! — развика се той, сграбчи петролната лампа и се втурна във входната камера. — Спрете, в името на всички богове, спрете!

Викът му силно отекна в малкото помещение и тримата крадци за момент застинаха като омагьосани. Постепенно Кемезе се окопити и стисна камата си. Амазис на свой ред широко се усмихна — светлината на лампата блесна върху огромните му зъби.

Емени бързо се хвърли към чука, но Кемезе го изпревари и стовари крака си върху него, а Амазис сграбчи лявата му китка, с другата си ръка удари Емени по слепоочието, без да изпуска лампата, и каменоделецът се строполи върху купчината царски дрехи.

Когато по-късно се свести, изобщо нямаше представа колко време е бил в безсъзнание, а с разсейването на мъглата в съзнанието му кошмарът се завърна като огромна вълна. Отначало дочуваше само приглушени гласове, после бавно извърна глава, за да облекчи болката и втрещен се взря в погребалната камера — между две статуи на Тутанкамон беше различил силуета на Кемезе. Клекнали, селяните оскверняваха най-свещеното светилище, светинята на светините.

Каменоделецът безшумно се раздвижи. Не усещаше лявата си ръка, но трябваше бързо да намери помощ. Прецени разстоянието до тунела. Едва ли щеше да успее незабелязано да се добере до него. И въпреки това бавно започна да се изправя, изчаквайки пулсиращата болка в главата му да утихне. Изведнъж Кемезе се обърна. В ръката си държеше златна статуетка на Хорус. Видя Емени и в следващия миг с рев се хвърли към него.