Робин Кук: Сфинкс

Карнарвън пристъпи във входната камера, изумен от начина, по който тъй красиви предмети бяха безразборно нахвърляни наоколо. Обърна се, за да подаде ръка на дъщеря си, която също се канеше да влезе, и тогава съзря един навит папирус, подпрян на стената, отдясно на алабастровата чаша. Отляво имаше наниз от сухи цветя, сякаш погребението на Тутанкамон се е състояло вчера, а също и една почерняла петролна лампа. Лейди Евелин влезе, опряна на ръката на баща си, последва я Календър. Раман подаде глава, но преддверието бе твърде тясно.

— За нещастие погребалната камера е била отваряна и после запечатана отново — каза Картър и посочи вратата пред тях.

Карнарвън, лейди Евелин и Календър внимателно последваха археолога и се взряха в белезите, които им посочи. Раман също пристъпи вътре.

— Но въпреки това — продължи Картър — твърде любопитен е фактът, че е отваряна само веднъж, а не два пъти като досегашните врати. Следователно има надежда крадците да не са достигнали до мумията.

Картър се обърна и видя Раман.

— Раман, не съм ти давал разрешение да влизаш във входната камера.

— Моля за извинение, Ваша Светлост. Мислех, че ще мога да ви бъда от полза.

— Всъщност ти си прав. Не допускай абсолютно никой да влиза тук без мое изрично разрешение.

— Разбира се, Ваша Светлост. — Раман безшумно се измъкна в коридора.

— Хауърд — обади се Карнарвън, — без съмнение Раман е омагьосан от находката, както и ние самите. Не би ли могъл да си по-благосклонен?

— На всички работници ще бъде позволено да разгледат стаята, но аз ще определя кога — рязко отвърна Картър. — Както ви казах, крадците може би не са стигнали до мумията, навярно са ги изненадали, докато са извършвали оскверняването. Освен това има нещо крайно загадъчно — тези безценни предмети са безразборно пръснати по пода, сякаш някой е започнал да въвежда ред след крадците, но не му е стигнало времето. Защо?

Карнарвън сви рамене.

— Погледнете тази прекрасна чаша на прага — продължи Картър. — Не са я махнали оттам? А това позлатено костохранилище с леко открехнатата врата? Явна от него е била открадната статуетка, но защо не е затворена? — Картър пристъпи към предната врата. — И тази най-проста петролна лампа. Защо са я оставили? Мисля, че трябва извънредно внимателно да опишем точното разположение на всеки предмет. Във всичко това има някакъв скрит смисъл.

Карнарвън усети безпокойството на Картър и се опита да огледа помещението с очите на опитен специалист. Наистина, присъствието на петролната лампа в гробницата бе изненадващо. Както и този безпорядък, който цареше наоколо. Но Карнарвън бе тъй омагьосан от красотата на предметите, че не можеше да мисли за нищо друго. Вгледа се в полупрозрачната алабастрова чаша, тъй нехайно захвърлена до прага, и изпита силното желание да я вземе в ръцете си. Беше изумително красива. Тогава изведнъж забеляза, че местоположението й спрямо наниза цветя и петролната лампа леко се е променило. И тъкмо щеше да спомене за това, когато гласът на Картър отново се извиси в малката стая.

— Има още една стая. Погледнете насам! — Картър беше насочил прожектора към едно от погребалните ложета.

Карнарвън, лейди Евелин и Календър забързаха към него.

В светлината на прожектора пред тях изплува друга камера, пълна със злато и скъпоценности. Също както и във входната камера предметите бяха разхвърляни в невъобразим хаос, но в този момент египтолозите бяха тъй шокирани от новото си откритие, че не можеха да мислят за това, което се е случило преди три хиляди години.

По-късно, когато вече бяха готови да се впуснат в разбулването на мистерията, Карнарвън беше смъртно болен от отравяне на кръвта. В два часа след полунощ на 5 април 1923 година, по-малко от двадесет седмици след отварянето на гробницата на Тутанкамон и след една необяснима петминутна авария в електрическото захранване в целия Кайро, лорд Карнарвън почина. Официалното съобщение бе, че болестта му е причинена от ухапване на насекомо, но то не прозвуча убедително.

През следващите няколко месеца още четирима души, пряко свързани с отварянето на гробницата на Тутанкамон, загинаха при загадъчни обстоятелства. Един от участниците изчезна от борда на собствената си яхта, пуснала котва в ленивите води на Нил. Интересът към древните грабители на гробници чувствително намаля и това доведе до реабилитация на древните египтяни в окултните среди. Призракът на „проклятието на фараоните“ се надигна от мрачните сенки на миналото.