Робин Кук: Сфинкс

С невероятна пъргавина за обемистата си фигура Ненефта скочи от стола и удари Емени с опакото на дланта си.

— Ах, ти, тор такава! Как смееш да сквернословиш по адрес на фараона? — Ненефта понечи да го удари още веднъж, но ръката го болеше от първия удар и той се отказа, оправи ленената си роба и отново се обърна към него: — Кажи ми, след като си толкова вещ в строителството на гробници, защо твоето начинание се оказа тъй безуспешно?

— Аз не съм вещ в ограбването на гробници. Ако бях, трябваше да предвидя как ще подействат богатствата на селяните, които взех за помагачи. Алчността им ги доведе до лудост.

Въпреки жегата зениците на Ненефта се разшириха. Лицето му се отпусна. Промяната бе тъй силна и тъй внезапна, че дори полузадрямалият Небмар Накт я забеляза и ръката му (той се готвеше да отхапе от фурмата) замръзна във въздуха.

— Добре ли е Ваша Светлост? — Небмар Накт се вгледа в лицето на Ненефта.

Главният архитект трескаво мислеше. Думите на Емени внезапно му бяха донесли прозрение. От дълбоките дипли на бузите му се плъзна полуусмивка. Той се обърна към масата и възбудено попита Мая:

— Запечатахте ли гробницата на фараон Тутанкамон?

— Разбира се — отвърна Мая, — и то незабавно.

— Отворете я пак — каза Ненефта и отново се обърна към Емени.

— Да я отворим пак? — Мая беше изумен.

Небмар Накт изпусна фурмата си.

— Да, искам лично да я огледам. Думите на този нещастник ми донесоха вдъхновение, което ме връща към великия Имхотеп. Сега вече знам как да опазя съкровището на нашия фараон Сети I за вечни времена. Странно е, че досега не съм се сетил.

За пръв път в Емени се промъкна искрица надежда. Но когато Ненефта внезапно се обърна и впи поглед в затворника, на лицето му не бе останала и следа от усмивка. Зениците му се свиха, лицето му притъмня.

— Думите ти принесоха полза — каза той, — но те не могат да изкупят престъпните ти дела. Ще бъдеш съден и аз ще съм твоят обвинител. Ще умреш според присъдата — бит на кол, а трупът ти ще нахрани хиените.

Ненефта даде знак на носачите да донесат стола му и се обърна към другите благородници.

— Днес добре служихте на фараона.

— Това е най-страстното ми желание, Ваша Светлост — каза Мая, — но не ви разбирам.

— Няма какво да разбираш. Вдъхновението, което ме осени, ще бъде най-строго пазената тайна във вселената. И ще остане тайна за вечни времена.

26 ноември 1922 г.

Гробницата на Тутанкамон. Долината на царете.

Некрополисът на Тебес.

Дори сахарското слънце, което пронизваше безоблачното небе, не можеше да притъпи ентусиазма и възбудата. Слугите фелахи с ускорена крачка изнасяха кошница след кошница варовиков чакъл от входа на гробницата на Тутанкамон. В края на един коридор, на тридесет фута от първата врата, бяха открили втора. Тя също бе стояла запечатана от три хиляди години. Какво имаше зад нея? И за нея ли щеше да се окаже, че е била ограбена още в древни времена? Все още никой не знаеше.

Водачът Саруат Раман, целият покрит с фин като брашно прах, се спусна по шестнадесетте стъпала, които водеха до нулевото ниво. Прихванал с ръка своята галабия, с широки крачки той се отправи към платнената шатра — единственото сенчесто място в безмилостно слънчевата долина.

— Позволете да уведомя Ваша Светлост, че коридорът е изцяло разчистен от чакъла — Раман леко се поклони. — Достъпът до втората врата е свободен.

Хауърд Картър вдигна поглед и примижа под черната си мека шапка, която упорито носеше въпреки убийствената жега.

— Много добре, Раман. Ще изследваме вратата, веднага щом се слегне прахът.

— Очаквам почитаемите ви заповеди — Раман се обърна и излезе.

— Хладнокръвен си, Хауърд — искрено се учуди лорд Карнарвън, чието пълно име бе Джордж Едуард Станхоуп Мулино Хърбърт. — Как можеш да седиш тук и да си допиваш лимонадата, без да знаеш какво има зад онази врата? — Карнарвън се усмихна и смигна на дъщеря си, лейди Евелин Хърбърт. — Сега разбирам защо Белцони е използвал стенобитна машина, когато е намерил гробницата на Сети I.

— Моите методи са диаметрално противоположни на Белцони — заоправдава се Картър. — Освен това неговите методи бяха подобаващо възнаградени с една празна гробница, да не говорим за саркофага. — Погледът на Картър неволно отскочи към близкия вход на гробницата на Сети I. — Карнарвън, аз изобщо не съм сигурен какво сме открили тук. Не мисля, че трябва да си въобразяваме кой знае какво. Дори не съм сигурен, че това е гробница. Видът й не е много типичен за фараон от осемнадесетата династия. Може да е просто склад за принадлежностите на Тутанкамон, донесени тук от Акенатен. Освен това грабителите на гробници са ни изпреварвали неведнъж. Единствената ми надежда е, че е била ограбена в древността и въпреки това някой е сметнал, че е необходимо да се запечатат вратите. Така че, честно казано, нямам ни най-малка представа какво ще намерим вътре.