Едгар Уолъс - Фантома на Лондон

— Защо тази свиня е дошла тук?

Майстер го погледна учудено.

— Скъпи Джон, не бъдете жесток — каза той с престорена загриженост. — Получили сте възпитание на благородник, но понякога се държите като истински простак.

— Какво очаквате от мен, да му протегна ръка и да го поздравя с добре дошъл, това ли? Как бих могъл да забравя произхода му — баща му беше наш градинар…

— Не бъдете сноб — прекъсна го Майстер. — Понякога е необходимо да крием чувствата си.

— Аз говоря това, което мисля!

— И често постъпвате неразумно. При произнасяне името на госпожа Дарнлей вие почти се издадохте.

— Той нищо не забеляза — отговори младежът, после оживено прибави: — Тази сутрин получихте писмо — във връзка с бисерите ли беше? Нима са продадени вече?

— Смятате ли, млади приятелю, че за една седмица могат да се продадат бисери, които струват 50 хиляди лири?

— Какво съвпадение, че разследването на това дело е възложено именно на Уембъри… Мисля, че собствениците вече са изгубили надежда, че някога ще намерят скъпоценностите си.

— Не бъдете толкова убеден в това — прекъсна го Майстер. — Всеки гост на бала е потенциален заподозрян. А вие — още повече, защото всички знаят, че сте разорен. Освен това нали един от лакеите ви е видял да се качвате по главното стълбище.

— Но аз му казах, че отивам за палтото си. Впрочем, защо споменахте на Уембъри, че съм бил на този бал.

Майстер се разсмя.

— Защото той знае… Сега засега главен заподозрян е управителят. Не мислете, че делото е приключило… Във всеки случай, още е рано да се мисли за продажба на бисерите.

Майстер хвърли угарката, извади от джоба си златна кутия и взе нова цигара.

Джони го наблюдаваше.

— А знаете ли, Морис, че ако се открие истината за кражбата на тези скъпоценности, вие ще бъдете съден.

Майстер изпусна бавно дима и каза:

— Знам, че вие ще трябва да отидете в затвора. Мисля, че ще им е доста трудно да обвинят мен. Аз не съм виновен, че вие сте откраднали тези бисери. И само защото познавах баща ви, се съгласих да поема известен риск! Не забравяйте, че идеята да ограбите госпожа Дарнлей не беше моя!

Мери заведе Алън в градината. Там те седнаха на една мраморна полуразрушена скамейка и тя се обърна към него загрижено.

— Алън, искам да ви кажа нещо. Но искам да поговоря с вас като с близък приятел, а не като с инспектор от Скотланд ярд. Става дума за Джон. В последно време се безпокоя за него. Имам чувството, че откакто се разорихме, той изгуби представа кое е добро и кое лошо. Започна да дружи със странни хора. Миналата седмица например тук беше някой си Хекит. Познавате ли го?

— О, да! — възкликна Алън. — Той е мой стар познат! Скитник и безделник.

— Така ли — каза тя сериозно. — А Джон ми каза, че е дърводелец, който се готви да пътува за Австралия…

— Мери, знаете ли, ще се сблъскате и с по-лоши хора от него. — Алън намекваше за Майстер. — Нали ми казахте, че имате намерение да станете секретарка на Морис Майстер? Ще ми се да не правите това.

Мери се отдръпна леко.

— Но защо? — учуди се тя. — Вие сигурно мислите, че клиентите му са със съмнително и тъмно минало?

— Не. По-скоро се страхувам от самия Майстер. И се боя не за себе си, а за вас.

— Защо? Та ние се познаваме от деца, той винаги е бил почтен към мен и брат ми.

— Зная само, че в Скотланд ярд не го обичат много — отговори инспекторът разколебан.

Алън не настоя и си помисли, че ако Мери работи при Майстер, ще бъде в неговия район и той ще може да я пази.

— Ще ви бъде скучно да живеете там след Ленле Корт — каза той.

— Да, вероятно ще има малко развлечения. Но аз вече се примирих с мисълта, че ще умра като стара мома.

И двамата се разсмяха.

След известно време Майстер реши да потърси Мери и събеседника й и тръгна към тях. Сети се, че в порив на великодушие й беше предложил работа и му стана досадно. Той се приближи към тях.

Стори му се странно, че досега не беше забелязал красотата на госпожица Ленле: изглежда, обожанието, което изпитваше Алън към нея, му отвори очите.

Майстер обичаше красивите жени… Гуенда Милтън също беше много хубава, но глупава и бързо му омръзна. Всичко завърши доста трагично и той си спомни онова мрачно утро, когато я извадиха от Темза, и заседанието на съда, на което той даваше показания, изпълнени с лъжи…

Мери обърна глава и му направи знак да отиде при тях.

— Къде е Джон? — попита тя.

— Мисля, че е вътре — отговори Морис. — Може би преча?