Том Грейс - Квантова мрежа

— Да, Павел и другите ще бъдат разпръснати над езерото Мичиган по-късно тази седмица. Благодаря, че ми помогна за всичко в толкова кратък срок.

— Когато Виктор Орлов поиска услуга… — Мъжът сви рамене. Нямаше нужда от допълнителни обяснения.

— Какво става с другите неща?

— И двете превозни средства са закарани в гаражи и разглобени на части, така че никое от тях не съществува. Товарът ви беше поставен във въздушнопреносим контейнер с няколко обикновени мебели за камуфлаж — сметката за товара описва съдържанието като уреди за дома и различни лични неща. Тъй като няма контрабанда, няма нужда да лъжем какво пренасяме. Застраховали сме товара за няколко хиляди долара, достатъчно ниска сума, за да няма любопитни от която и да е страна. Ще излети във вторник и ще пристигне в Москва в сряда.

— Добре, а наблюдението?

— Имам няколко души, бивши агенти от КГБ, които се занимават с това. След няколко дни ще поставим Сандстром и познатите му под пълно наблюдение. Как мислиш, колко дълго Орлов ще иска да следим тези хора?

— Нямам представа. Но не спирай следенето, докато той не ти каже.

— Не съм толкова глупав. Орлов ще получава редовни доклади, докато не ми каже да спра.

— Сигурен съм, че ще оцени усилията.

26 юни

Саут Бенд, Индиана

— Службата свърши — обяви отец Блейк от мястото си зад позлатения олтар на базиликата. — Вървете с мир.

След тези финални думи базиликата „Светото сърце“, величествената централна сграда в кампуса на „Нотр Дам“, се изпълни с музика. Куполът на тавана и сводестите ниши подемаха и усилваха всяка нота, която се раждаше от тръбите на органа, и превръщаха „Амейзинг Грейс“ в триумфираща феерия от звуци.

Процесия от свещеници и олтарни служители съпроводи полирания дъбов ковчег по главната алея. Тъжната церемония изпращаше Рафаел Парамо. Членовете на семейството на Парамо и неговите приятели, колеги или възпитаници излязоха навън в прекрасния летен ден. Високо в камбанарията огромната седемтонна камбана, кръстена на Свети Антоний от Падуа, прозвъня с мрачен тътен.

— Благодаря ти за прекрасната служба, Джо — каза вдовицата на Парамо, като обхвана ръката на отец Блейк в своите длани.

— За мен беше удоволствие, Дороти — отвърна ректорът на „Нотр Дам“. — Рафаел беше добър човек и истински приятел.

— Да, наистина беше такъв — съгласи се тя, сигурна, че и двете определения са напълно верни. — Извини ме, Джо, но видях хора, с които трябва да говоря.

Дороти Парамо си проправи път през тълпата, като остави децата и внуците си до лимузината, която щеше да ги откара до гробищата.

— Професор Нютън! Господин Килкъни! — провикна се дребничката жена. — Може ли да поговоря с вас?

Келси изтри ъгълчето на окото си с кърпа и окуражително се усмихна на приближаващата се вдовица.

— Разбира се, госпожо Парамо. И моля ви, наричайте ме Келси.

— Аз предпочитам Нолън, госпожо.

— Много добре, но и вие ще трябва да ме наричате Дороти. — Бледа усмивка за миг пробяга по лицето й. После тъгата се върна. — Полицията ми каза какво е станало в деня, в който съпругът ми беше убит. Нолън, научих, че си рискувал живота си, за да спреш мъжете, отговорни за тази трагедия.

— Съжалявам, че не беше достатъчно.

— Можеше да е много по-зле. Единствената ми утеха е, че вие двамата и Тед оцеляхте. Знаеше ли, че аз и Рафаел приемахме Тед като син? Да погребеш съпруг е тъжно нещо, но едно дете трябва да продължи да живее и след като родителите умрат.

— Тед ще се възстанови — отвърна Нолън уверено.

— Молитвите ми са за него. Чудех се дали не можете да наминете вкъщи след погребението?

Келси погледна Нолън, който кимна.

— Да.

— Добре, искам да ви помоля за услуга.

Нолън последва сребърния буик, каран от осемнайсетгодишния внук на Дороти, до фермата в покрайнините на Саут Бенд. Спряха пред тухлена викторианска постройка с обрулена от времето алуминиева пощенска кутия с надпис ПАРАМО.

Нолън паркира колата си зад буика и последва Дороти Парамо и внука й в къщата. Младежът се стрелна нагоре по стълбите с намерението да смени сакото и вратовръзката си с дънки и памучна риза.

— Оттук — каза Дороти Парамо и поведе гостите си през дневната към задната част на къщата.

Завъртя кристална дръжка и отвори врата към малка стая, претъпкана с книги. Единствената мебелировка в помещението бяха канапе, малко бюро и стол.

— Тук съпругът ми идваше да размишлява. Моля, седнете.