Пол Кристофър - Бележникът на Микеланджело

— Убиецът! — възкликна Фин.

Изведнъж бе проумяла. По-късно можеха да изясняват подробностите, но сега знаеше със сигурност, че странното усещане на Корницър, нишката, минаваща през всичките им разкрития, е самоличността на убиеца.

— Обясни — каза Валънтайн.

— Всъщност не мога да обясня. Но се обзалагам, че ако проучиш по-внимателно имената на всички тия хора, ще откриеш още смърт, още убийства. Убиецът някак е разбрал за Микеланджело, за моето уволнение. Знаел е, че това може да предизвика верига от събития, водеща към разкриването му, и затова Питър умря. Целта бях аз.

— Няма логика — каза Корницър. — Той убива твоя приятел, но наема друг човек да те убие — онзи азиатец с велосипеда, за когото спомена.

— Би имало логика, ако убиецът не е сам — бавно изрече Валънтайн.

— Аз работя с чиста математика; това просто не се поддава на изчисление.

— Естествено, че не се поддава — отвърна Валънтайн. — Но аз съм виждал достатъчно убийства, за да знам, че подобното привлича подобно. Ами ако Фин е права? Ако убиец номер едно е действал много преди смъртта на Кроули? Дотук имаме четири убийства: Кроули, приятелят на Фин, Гати и онзи Кресман от Алабама. Всички са свързани чрез изкуството — крадено изкуство. Смъртта на Питър е като сигнална ракета, знак, че нещо излиза от рамките. Убиецът привлича внимание. Това довежда убиец номер две, който се опитва да прикрие следите, като отстранява Гати и Кресман, навярно за да им затвори устата. Ако всичко е свързано с онази пратка, или нещо още по-лошо, значи залогът е огромен. Несъмнено има солиден мотив за убийство.

— Приятна хипотеза, но не се връзвам — поклати глава Корницър. — Твърде много съвпадения.

— Има ли начин да разберем дали и други от списъка са загинали от насилствена смърт? — попита Фин.

Корницър разкърши рамене.

— Сигурно ще измисля начин. Но ще ми трябва повече от половин час.

— Почвай да измисляш тогава — каза Валънтайн. — Нямаме време.

Нюйоркският квартал Уудсайд, все още наричан понякога Раят на самоубийците заради пресичащите го открити линии на метрото, е вмъкнат между две гробища в северната част на Куинс — „Сейнт Майкъл“ от север и „Голгота“ от юг. Летище „Ла Гуардия“ е само на километър и половина от северния му край и из целия квартал се кръстосват надлези на магистрали и на подземната железница. Някога там са живели предимно ирландски католици, днес населението е смесено — корейци, мексиканци, доминиканци и еквадорци. Пълно е с кръчми, повечето от които все още продават сух джин „Корк“, бира „Гинес“ и „Харп“, а около масите им звучи гърлен ирландски говор от Дери, Дъблин и Донегал.

С взетата под наем кола свещеникът навлезе в Куинс и след дълго търсене откри „Сейнт Себастиан“ — грамадна гробница без прозорци, изградена от жълтеникави тухли в безрадостния стил на църквите от графство Корк. Дяконът Уибърли, който служеше доброволно в „Сейнт Себастиан“ тъй отдавна, че се смяташе едва ли не за собственик, показа архивите на човека от Рим, но нито в тях, нито в собствената му памет имаше някаква следа от Фредерико Боте или неговите приемни родители — сержант Торп и съпругата му. Малкият Фреди не бе пял в църковния хор, не бе взимал причастие и дори не бе играл в знаменития баскетболен отбор на църквата. Уибърли не се сети за друго място, където могат да знаят нещо повече, освен погребалното бюро на няколко пресечки от „Сейнт Себастиан“, съществуващо от началото на века. И наистина се оказа, че бюрото е положило последни грижи за някой си Брайън Торп на 18 март 1963 година. Няколко въпроса и един обяд в ирландската закусвалня „Стоп Ин“ край железопътния надлез на Рузвелт авеню насочиха свещеника към архивите на „Уудсайд Хералд“ — общински вестник, излизащ от края на Втората световна война. Според микрофилмовите копия на вестника за седмицата от 13 до 20 май 1963 година Брайън Торп, член на Американския легион, заслужил ветеран и собственик на железарски магазин, бил нападнат и убит, докато се прибирал късно вечерта от кръчмата „Донован“ на Рузвелт авеню. В полицейския доклад се посочвало, че е намушкан няколко пъти с алпийски ледокоп или кинжал. Оръжието не било намерено. Покойният имал съпруга на име Ан и син Фредерик. Споменаваше се адресът им на Уудсайд авеню.

Свещеникът провери в телефонния указател, но не откри Ан или Ана Торп. Не му оставаше друго, освен да потегли отново към квартала, където откри, че на посочения адрес има апартамент, разположен над фризьорския салон „Чес Даймънд“. На мръсната, олющена врата бе изписано името А. Куровски. Най-сетне кръгът се затваряше. Анализе Куровски — жената, която бе извела Фредерико Боте от Германия, за да пристигне в Съединените щати с кораба „Батъри“ и да се омъжи за един човек, по-късно убит, намушкан както всички останали. Той натисна звънеца. Почти веднага автоматът на вратата забръмча, сякаш го бяха очаквали. Свещеникът прекрачи прага и тръгна по дългото мрачно стълбище нагоре към апартамента.