Пол Кристофър - Бележникът на Микеланджело

— Започва да става много странно — каза Фин.

— „Американ Меркантайл“ произвеждала работно облекло. През 1934 година фалирала и оттогава зданието е празно. Компанията за недвижими имоти го дала под наем на военните — за склад. — Корницър се ухили. — Питай ме какъв е адресът на Хъдсън стрийт.

— Ще се хвана на въдицата. Какъв е адресът?

— Номер 421. Сега е жилищна сграда, но се намира точно срещу Джеймс Уокър Парк. Осем етажа в италиански стил. Малко странно за промишлена сграда. Построена е около 1880 година.

— Не разбирам — каза Фин. — Защо мястото да е толкова важно?

— Защото от изток към парка води площад „Сейнт Люк“… мястото, където се намира седалището на фондацията „Грейндж“ — намеси се Валънтайн. — Не може да е съвпадение.

— Не е — потвърди Корницър. Той натисна един клавиш и се загледа в монитора. — Архивите на военната складова служба разкриват, че изпратеният от Гати товар пристигнал на Хъдсън стрийт 421 и бил прибран на партера, където останал запечатан и под охрана за 18 дни, от 27 юли до 15 август 1945 година. На 16 август охраната била отзована. По-нататък липсват сведения за пратката. — Корницър пак помълча.

— Каквото и да са превозвали Гати и онзи Корнуол, то просто се е изпарило.

— Колко голяма е била пратката?

— Двеста двайсет и седем тона. Разнородни сандъци и кутии.

— Двеста двайсет и седем тона какво? — попита Фин.

Пълничкият хакер сви рамене.

— Не се казва. В сведенията за групата, минала по Ватиканския канал, са споменати шест запечатани камиона, които се прехвърлили от Швейцария в Италия и слезли по крайбрежието към Генуа. Това е.

— Златният влак — промърмори Валънтайн.

— Какво? — попита Фин.

— Една от онези истории за Втората световна война, в които никой не вярва — обясни той. — Дори имаше книга преди две-три години. Според книгата към края на войната от Будапеща потеглил влак с плячкосани съкровища. Изпращал го някой си Арпад Толди, комисар на СС по еврейските въпроси в Унгария. Той се погрижил да няма никакви описи на товара във влака — на стойност три-четири милиарда долара — и го изпратил за Германия. Влакът така и не пристигнал. Попаднал в ръцете на американската армия.

— И какво станало? — попита Фин.

— Просто изчезнал — каза Валънтайн. — Също като шестте камиона на Корнуол. Поредната митична история за нацистки съкровища; нищо не е доказано.

— Има и още — обади се Корницър.

— Казвай.

— Помниш ли името Личо Джели?

— Онзи, който беше замесен в банковия скандал на Ватикана? Някаква дребна риба.

Корницър погледна екрана и захапа молива си.

— Името му се среща навсякъде из ватиканските документи. Осигурявал е пряка връзка с Дълес за някаква операция с кодово име „Изоставени“. Между другото Джели помогнал на нацистите да напуснат града през 1945 година. Това, последното е свързано с неофашистка група във Ватикана, наречена „Пропаганда Дуе“, или съкратено П-2. Всичко пасва. След Втората световна война започва надпревара между руснаците и западните съюзници за лов на нацистки военнопрестъпници, за вербуване на агенти и тъй нататък. Ватикана използва възможностите си да осигурява паспорти, финанси и друга подкрепа на църковни организации, които тихомълком прехвърлят бивши нацисти и техни съюзници от Европа към по-тихи места в Средния изток, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Съединените щати и Южна Америка. Организации като ОДЕССА (Организация на бившите офицери от СС) или „Der Spinne“, тоест „Паякът“, използват тази услуга. Според някои сведения Ватикана е оказал подкрепа на трийсет хиляди нацисти. Сред облагодетелстваните от тази свещена протекция са бившият гестаповски шеф Клаус Барби, Адолф Айхман, доктор Йозеф Менгеле (наричан Белият ангел или Ангелът на смъртта от Аушвиц), Густав Вагнер, комендант на лагера Собибор, и Фриц Щангл от лагера на смъртта Треблинка. Преселени са и мнозина от Галицийската дивизия на СС.

— Къде е сега Джели?

— Починал в затвора. Сърдечен удар. Мнозина твърдят, че е бил убит със свръхдоза дигиталин, също като папа Йоан.

— Май вече нагазихме в територията на Дан Браун. Смахнати култове, католически конспирации, зашифровани картини на Леонардо да Винчи. На мен ми звучи като развинтена фантазия.

— Наричай го както си щеш, но нещо минава през цялата тази информация като невидима нишка, която не може да разплете дори и МАГИКА. И това означава нещо, повярвай ми.

— Предложи ми поне догадка.

— Нямам догадка. Няма върху какво да стъпя, освен това странно усещане, което сам не мога да си обясня. Става нещо друго, нещо скрито под всички други истории.