Пол Кристофър - Бележникът на Микеланджело

— Разбрано, сержант.

Без повече приказки Рийд свали карабината от рамо и го последва през гората.

Този път сержантът не откъсваше очи от земята. Доколкото можеше да прецени, имаше три утъпкани пътеки: една направо, една наляво и една надясно. Всички се събираха на една малка полянка приблизително в центъра на гората. Може би зайци, но по-вероятно елени. Имаше огризани клони на около метър и половина височина — точно като от елен или млад лос. Сержантът се зачуди дали в Европа имат лосове, после прогони мисълта; не искаше да си губи времето с друго, освен с непосредствените задачи. Махна с ръка наляво и Рийд кимна. Сержантът тръгна по лявата пътека и червенокожият го последва на няколко метра дистанция, без да издава нито звук. Останалите изобщо не можеха да се мерят с него.

Най-сетне стигнаха до покрайнините на гората и този път сержантът направи знак „залегни“. После клекна да поговори с Рийд.

— Долу има канавка, след нея е пътят. Наблизо лежи изгорял танк, стар модел. Люкът е отворен. Оттам ще можем добре да огледаме фермата. Танкът е на високото.

— Снайперистът? — попита Рийд.

— Ако вървим приведени, танкът ще е между нас и камбанарията. Всичко ще е наред, стига онзи да не ни дебне.

— Какво искаш от мен?

— Прикривай ме.

— Разбрано.

Двамата изчакаха между последните дървета, като си прехвърляха цигара от ръка на ръка. Снайперистът може и да не ги дебнеше, но острият му поглед би забелязал тютюневия дим в неподвижния утринен въздух. Отгоре на всичко небето се заоблачаваше. Водиш ли война — никакво пушене, никакво пиене, никакво чукане. Той захвърли недопушената цигара и я размаза с подметката на ботуша си. Стори му се нечестно — човек би трябвало да си позволи поне още едно малко удоволствие, преди някой невидим фриц да му пръсне черепа.

Сержантът изскочи измежду дърветата и се просна в крайпътната канавка. Пролази напред, докато стигна сянката на стария танк. Изкатери се към него приведен и видя, че танкът не е толкова зле пострадал, колкото си мислеше. Откритият заден диференциал беше станал на парчета, дясната верига висеше разкъсана, но нямаше други повреди. Ако се съдеше по разровения път отзад, сигурно беше работа на изтребител — американски, руски, британски, кой знае. Танкът имаше тънка 8-милиметрова броня и две картечници. Без оръдие. Вършеше работа срещу пехота, но излезеше ли дори срещу вехт истински танк като М-1 или най-обикновена базука, отиваше по дяволите. Но пък си имаше и положителна страна. Швабите разполагаха с хиляди такива, плюс това машината се нуждаеше само от двама души екипаж — единият за водач, другият да изпълнява функциите на командир, наблюдател и картечар. Пушечно месо и толкоз.

Сержантът остави Рийд зад лявата гъсеница и се изкатери отстрани по танка, като заобикаляше ръбестите тенекиени калници и надупчения като домакинско ренде накрайник на ауспуха. Използвайки за опора две масивни куки с навито на тях стоманено въже за лебедката, той се изкачи върху куличката, после се провря през люка до седалката на картечаря. Отдолу имаше педали за въртене на кулата, а всяка от двете картечници беше на самостоятелен шарнир и можеше да се движи свободно нагоре-надолу. Между картечниците стърчеше дълъг телескопичен мерник. Сержантът надникна през окуляра, но лещите се оказаха строшени при гибелта на танка.

Вътрешността беше боядисана в обичайния пясъчнобежов цвят. Нямаше кървави петна, навярно танкистите се бяха измъкнали живи. Фактът, че танкът още е тук, подсказваше, че по пътя няма много движение, а това от своя страна означаваше, че камионите долу във фермата почти със сигурност са дошли от изток. Това заслужаваше внимание. Точно там някъде трябваше да е скривалището на Хитлер — Берхтесгарден или нещо такова.

Той опита да си представи една среща с Големия немчуга, но не успя. През последните четири години, колкото пъти си мислеше за Хитлер, все го виждаше като Чарли Чаплин. Така де, как да вземеш подобен тип на сериозно? От друга страна обаче, работата ставаше съвсем сериозна, като ти изскочеха насреща цяла тумба с каски и автомати, или пък с шибаните панцерфаусти. Смрадливо сирене, както казваха англичаните. Смрадливо и още как!

Сержантът се измъкна от картечарската седалка и слезе в долната част на танка. Всички люкове бяха отворени. Настани се на мястото на водача, извади бинокъла от калъфа и го насочи надолу към фермата. Веднага забеляза трескавото оживление.