Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите

— Така е, но нападенията на израелците срещу Ливан и Газа бяха несравнимо по-жестоки. Бомбардираха дори училища и представителства на ООН.

— Това едва ли може да се сравни с Холокоста — меко възрази Къртис.

— Всеки живот е скъпоценен. Газа е най-гъсто населеното кътче от планетата — милион и половина души са натъпкани в теснотия, която дори Ватикана нарича „концлагер“. Когато обстрелват такова място, знаят предварително, че убиват и невинни. Ако друга държава си позволи да използва касетъчни бомби и бял фосфор срещу жени и деца, твоите хора във Вашингтон ще я заклеймят яростно. Бял фосфор! Прилепва към кожата и прогаря плътта до кост. Как биха могли израелците да се оправдаят за това?

Къртис мълчеше, изненадан от крайните й възгледи. Не можеше да си спомни дали евреин или арабин бе казал: „Човек без своя страна е лишен от достойнство. А за нас достойнството е по-важно и от собствения ни живот“. Той беше убеден, че в Близкия изток ще се лее кръв, докато арабските ислямисти не признаят безусловно правото на Израел да съществува, а израелците не се изтеглят от незаконните селища на палестинска земя и не върнат земите, които бяха окупирали още през 1967 г., за да може най-сетне палестинската държава да се превърне във факт.

Стигнаха до „стълбата на смъртта“ и Алета вдигна глава да погледне канарата.

— Догоре са 186 стъпала. Принуждавали затворниците да се качват по тях с огромни камъни на раменете си. Така ги наказвали. — Очите й овлажняха. — Мисля си, че ако дядо ми беше жив днес, щеше да призове и правителството, и народа на Израел да изберат друг път. Не обвинявам израелците — почти всички искат мир също като обикновените палестинци. Но привържениците на „твърдата линия“ в израелското правителство няма да се укротят, докато не отнемат насила цялата земя на палестинците, а ислямистите няма да се откажат от идеята си да унищожат Израел. Безумие — същото безумие, създало Фон Хайсен и Маутхаузен. — Тя си избърса очите и се огледа към Къртис. — Време е да тръгваме. Остават само три седмици до зимното слънцестоене. За да имаме някакъв шанс да намерим третата статуетка, камо ли да сложим и трите на местата им до 21 декември, трябва да побързаме.

Той кимна. Времето можеше и да не им стигне. Вървяха умислени през каменоломната, където евреи и хора от други народи били избивани с хиляди. Ръцете им се докоснаха за миг и Алета не се дръпна.

— Сега трудният въпрос е как ще се доберем до Гватемала, нали? — каза тя, когато Къртис подкара колата.

— Ти току-що бе назначена за навигатор — даде й той карта. — Ще се движим покрай Дунав към самото градче Маутхаузен, после потегляме на север по шосе 123, за да стигнем до магистрала Е55 и да продължим към Чехия.

— Защо към Чехия?

— Уайли не би склонил да работи с австрийската и германската полиция, но наети от ЦРУ хора ще наблюдават поне големите гранични пунктове. Чехия не му е приоритет, защото очаква да бягаме през Виена или някой от големите германски градове като Франкфурт.

— Значи отиваме в Прага?

Той завъртя глава.

— Ще наблюдават зорко летищата и гарите, а резидентът в Прага сигурно е привлякъл още хора за тази задача. Но дори ЦРУ не може да дебне по всеки кей в пристанищата, а аз имам надежден познат в Хамбург. Ако заобиколим Прага и успеем да минем границата някъде при Дрезден и продължим незабелязано към Хамбург, имаме шанс.

Къртис се взря в огледалцето. Помнеше всички автомобили на паркинга. Черното ауди бе тръгнало подире им.

— Пак си имаме компания.

Преследвачът изчака пътят да навлезе между ниски хълмове, скъси разстоянието и се прицели в техния фолксваген с картечния си пистолет „Брюгер & Томе МР9“.

— Наведи се! — извика Къртис.

Задното стъкло се пръсна. Къртис завъртя волана и куршумите от следващия откос отлетяха към боровата гора. Той ускори още повече по нагорнището на тесния криволичещ път, но черното ауди пак ги настигна. Наемникът не би ги оставил да се измъкнат. На следващия завой се разминаха на сантиметри с дълъг камион цистерна в насрещното платно.

— Дръж се! — изръмжа Къртис, натисна спирачките и колата на преследвача профуча край тях.

Къртис веднага ускори. Щом видя, че от едната страна на пътя се спуска стръмен склон, с точна маневра се отклони малко надясно и закачи за миг задната броня на другата кола. Черното ауди се блъсна под ъгъл в мантинелата, превъртя се във въздуха и се търкулна по склона в облак от искри. Гумите на техния фолксваген изскърцаха от внезапното спиране. Къртис изскочи навреме, за да види как черната кола се удари в стърчащ камък, прелетя още двайсетина метра, стовари се тежко до поточето долу и пламна.