Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите

Лицето на Алета беше бяло като хартия.

— Що за хора са тези?…

— Когато в ЦРУ решат да убият някого, обикновено възлагат задачата на опитен агент. Но ако бързат и държат непременно да се отърват от жертвата, използват наемник… а в нашия случай наемниците станаха много. Спечелихме време, но не за дълго. Знаят номера на тази кола и все пак ако съм познал, че Уайли няма да търси помощта на полицията, може да ни се размине.

— А какво ще кажат служителите от митническата и имиграционната служба, когато ни видят в надупчена от куршуми кола?

— Напредваш — усмихна й се Къртис. — Ще те направим шпионка накрая!

— Не, благодаря.

— Няма как, ще минем с друга кола границата с Чехия.

— Под наем ли?

— Само в краен случай. Уайли явно се е погрижил да получава данни от агенциите за коли под наем. Значи ще си вземем някоя… назаем.

Тя поклати глава.

Преди покрайнините на град Фрайщад се отклониха от магистрала Е55 и завиха към гарата. В момента беше безлюдно, но на паркинга имаше шест коли.

— Внимавай да не ни завари някой — помоли Къртис и тръгна към тойота от по-стар модел.

Отвори вратата лесно и опита да включи запалването с малка плоска отвертка.

— Е, няма да е този път… — промърмори и махна пластмасовия капак в основата на волана.

Видя три двойки кабели и поумува кой за какво е. Зеленият и жълтият май бяха за акумулатора и допълнителното оборудване. Значи червеният чифт е за захранването, а кафявият — за стартера. За половин минута откачи първите две двойки, оголи краищата им и ги усука заедно.

— „А сега музика от филма…“

Къртис се засмя, щом чу по радиото мелодията от стария филм за войната „Голямото бягство“. Побърза да откачи кафявите кабели и да оголи и техните краища. Щом ги събра, изскочи искра и двигателят забоботи тихо.

Той отиде при Алета.

— Карай след мен.

Пак отбиха от Е55 към горичка северно от Фрайщад. Прехвърлиха багажа си и Къртис скри надупчения фолксваген в гъст храсталак. Сложи неговите номера на откраднатата тойота и обясни на Алета:

— В случай че собственикът съобщи скоро за кражбата.

— Любопитно ми е… — подхвана Алета, щом поеха по магистралата към малък граничен пункт на границата с Чехия.

— Как го направих ли? — ухили й се Къртис. — Мъжка тайна.

— Не питам за това, макар че някой ден може да ми покажеш… Само че там имаше БМВ и последен модел мерцедес. Защо предпочете стара тойота? За да не се набива на очи ли?

— Така е, но си има и техническа причина. Новите модели на скъпите марки са с уникален радиочип в запалването и за него е нужен съответният ключ. Няма начин да ги подкараш, като дадеш кабелите накъсо. А и някои ключове имат точно определена стойност на електрическо съпротивление, която е записана в бордовия компютър. Дори такава защита може да бъде преодоляна, но колата ни е нужна за малко. Утре би трябвало да сме в Хамбург.

Инспектор Ерих Полцер от австрийската полиция и съпругата му слязоха от влака. Оглеждаха напразно паркинга на гарата във Фрайщад.

— Някой е откраднал нашата кола! — възкликна ядосаният инспектор и бръкна под палтото си за мобилния телефон.

Сан Педро, Гватемала

Последните лъчи на слънцето обагряха облаците над кратера на Сан Педро — най-малкия от трите вулкана, извисили се като стражи над езерото Атитлан и пръснатите тук-там по бреговете му села. Лодкарят насочи бавно своята ланча към дървения пристан и тя леко се отърка в гредите. Старецът подхвърли майсторски въжето и примката в края му се наниза на един от малките кнехтове. Дженингс му даде парите, стъпи тромаво на планшира на лодката и тя се наклони опасно. Старецът напразно опита да я задържи, като опря длан в пристана, и поклати глава с презрение — възпълният пътник цопна във водата.

— Малоумник! — изфуча монсиньорът, щом издрапа по вехтите стъпала.

Лодкарят вдигна рамене и остави куфара му на пристана. С пестеливо движение на китката откачи въжето и се отдалечи на заден ход в заливчето, където можеше да завие.

— Адиос , сеньор! — подвикна засмян.

А в това време двама невръстни шофьори на такси вече се караха кой да припечели от неочаквано появилия се пътник. Единият нахално пъхна триколесната си таратайка под въжето, преградило пристана. Дженингс се възползва от това, защото го мързеше да разтъпче схванатите си в лодката крака. Другото момче, спазило правилата, побесня.

— Да го духаш, копеле! — кресна то.