Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите

— Трябва да проверя веднага, разбираш ли? — с досада настоя Дженингс и му подаде още една смачкана банкнота.

Дженингс се добра до езерото Атитлан в късния следобед, а докато пристигне в градчето Панахачел, последният ферибот бе отплавал към Сан Педро на южния бряг.

Уморен и ядосан, монсиньорът нямаше желание да се раздели с още сто кецала, колкото му поиска старият лодкар.

— Сеньор, горивото поскъпна — отсече старецът. — А трябва да ми платите и връщането.

— Четиридесет! — озъби се Дженингс.

Лодкарят го изгледа, пусна ключа за двигателя в джоба на панталона си и се отдалечи от малката лодка от фибростъкло.

— Шейсет! — извика след него монсиньорът.

Старецът не забави крачка. Дженингс се озърна, но брегът беше безлюден, само лодките се поклащаха край малките кейове.

— Добре де, осемдесет!

Лодкарят спря, обърна се и тръгна към него. Осемдесет кецала бяха малко повече от десет долара, но и като приспаднеше цената на горивото, оставаше нещо, за да купи храна на внуците си.

Лодката се разклати плашещо, когато монсиньорът послуша стареца и се премести към носа. Старият, но прилежно поддържан двигател запали с едно завъртане на ключа. След секунди се понесоха по гладката хладна повърхност на езерото. Слънцето се спускаше към планините над Сан Маркос и огряваше в оранжево плантациите с кафе по склоновете на трите вулкана. Монсиньорът не се интересуваше от красотата на природата, улисан в единствената страница от архива, която успя да препише в музея.

Стелата наистина била извадена по време на разкопки от експедицията, която Химлер изпратил в джунглата през 1938 година. Нямаше подробности как е попаднала накрая в музея. А и за Дженингс най-важен беше знакът с формата на буквата „фи“, издълбан на камъка. За пръв път виждаше този знак на паметник, останал от маите. И какво ли означаваха числата, също изписани на камъка? Той разбираше добре двайсетичната бройна система на маите, но му беше трудно да разчете набързо захабените от вековете точки и чертички по стелата.

На триста километра североизточно от него последните лъчи на слънцето огряха върха на храм III над зеленото покривало на джунглата. В този момент лъчите почти се изравниха и с храм IV. Наближаваше зимното слънцестоене.

Централа на ЦРУ

Лангли, Вирджиния

Уайли прие обаждането в кабинета си.

— Задържани са в градското полицейско управление. — Гласът на Брандън Грей се чуваше необичайно ясно по криптираната линия. — Медиите са в истерия…

— Сигурно защото също като мен журналистите се чудят как тъй, мамицата му, на двама мъже с маски на главите им е хрумнало да нападнат боклукчийски камион!

— Получиха заповед да проследят сигнала на мобилния телефон и да ликвидират Тутанкамон и Нефертити — гузно каза Грей. — Няма съмнение, че телефонът е попаднал в боклука, но мишените изобщо не са били наблизо…

— Някой да не се е натъкнал на следа, водеща към нас? Какво стана с телефона?

— Засега няма нищо тревожно, сър. Телефонът явно е бил унищожен при пожара. Германия е отменила смъртното наказание още през 1949 година, но хората тук нямат нищо против да бъде въведено отново за такива случаи. Някой от двамата би могъл да се разприказва.

— Това е недопустимо! Отървете се от тях.

— Дори ако намерим изпълнител, готов да рискува и способен да се промъкне в управлението… — Грей се запъна — … ще ни струва огромна сума.

— Не ми пука. Намерете вътрешен човек да свърши работата!

Уайли закрачи из кабинета. Германската канцлерка говореше за „касапница“ и искаше отговори. Той поумува дали да не осведоми за операцията новия директор на Управлението, но веднага се отказа. Ако администрацията на сегашния президент научеше, че вината е на ЦРУ, с Уайли щяха да се разправят безпощадно.

А четири етажа по-надолу спорът между Елън Родригес и Лари Дейвис се разгорещяваше.

— Лари, не знам с какво О’Конър или Вайцман са ни навредили чак толкова, но това минава всякакви граници! — Зелените очи на Родригес святкаха. — Загинаха десет души. Две бебета са мъртви, защото използваме тъпи гангстери! Аматьори, готови да стрелят по всичко наоколо!

— Ако не ти стиска, Родригес… — заплашително изрече Уайли, влязъл току-що в оперативната зала. — Какво имаме, освен онази гнусна издънка в Гьотинген?

Дейвис попи с кърпичка темето си.

— Както се оказа, обектите са били не в Гьотинген, а в Бад Аролсен — призна той и се озърна към Родригес. — Нефертити се е подписала със собствената си фамилия в регистрационната книга.