Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите

— Сложи и това в чантата. — Роберто му подаде статуетката. — Трябва да намериш още една, но картите ще те упътят. Пази двете статуетки и с цената на живота си, ако се наложи, защото заедно с третата сочат къде е кодексът.

— Но как…

— Ще се случи, когато космосът е готов за това — отвърна шаманът.

Водачът на воините запали факлата си и всички тръгнаха по пътеката.

— Ами немците? — попита Леви.

— Остави тази грижа на нас. Жените и децата от селото вече вървят към сигурно убежище в джунглата. Воините ще те отведат с лодка надолу по течението на реката до Пуерто Бариос и Хондураския залив. Там ще те посрещне наш човек. Уредихме ти пътуване до Неапол с товарен кораб, а оттам можеш да се прибереш във Виена. Ще загубиш време и няма да ти бъде много удобно, но през Италия е по-безопасно. Фон Хайсен ще съобщи, че си изчезнал, и вероятно ще наблюдават летищата.

— Не знам как да ви се отблагодаря…

— Предостатъчно е да опазиш статуетките — натъртено каза Роберто, но усмивката му проблесна в светлината от факела.

Музиката на оркестъра и пиянските гласове откъм голямата палатка стихваха зад тях, вече ги заглушаваха цвърченето на насекоми и ревът на ягуар някъде наоколо.

Ватикана, Рим

— Изпълних заръката ви, Ваше Преосвещенство, и говорих с всички, които биха могли да знаят нещо за изгубения Кодекс на маите, включително отец Ерлихман и папския нунций в столицата на Гватемала — обясни Алберто Феличи. — Все повече се убеждавам, че е скрит в Тикал или близо до руините на древния град.

— Значи Химлер не се е захванал да гони вятъра? — поклати глава Пачели.

Феличи се подсмихна многозначително.

— Ваше Преосвещенство, добре е винаги да бъдем нащрек с райхсфюрер Химлер, защото си подбира твърде странна компания. По съвета на някой си Карл-Мария Вилигут, бивш полковник от австрийската армия, Химлер е превърнал средновековния замък във Вевелсбург в Нордическа академия на СС. Аз обаче научих, че Вилигут е психически неустойчив, склонен към насилие алкохолик, когото са пуснали от лудницата през 1927 година след дълго лечение.

— Но защо Химлер би се вслушвал в съветите на луд пияница?

— Първо, Вилигут изпитва свирепа омраза към евреите и издава антисемитско вестниче със заглавие „Желязната метла“. Но не само това буди симпатията на Хайнрих Химлер. Макар че вдъхва страх в райха като хладнокръвен, безпощаден и способен администратор, който не пропуска и най-малката подробност, райхсфюрерът е затънал в занимания с окултното. Вилигут му е бил представен като мистик, който имал достъп до изгубени градове и цивилизации чрез древни тайни… Успял е да убеди Химлер, че последната битка за съдбините на цивилизацията ще се състои около Вевелсбург в долините на Вестфалия.

— Тоест имаме си работа с откачалка?

Феличи завъртя глава.

— Никога не подценявайте Химлер, Ваше Преосвещенство. Той изгражда СС като нова арийска аристокрация — благороднически орден от воини, предани на фюрера. Подражава и на тамплиерите, и на йезуитите. Химлер възнамерява да превърне Вевелсбург в град на СС, в езическа версия на Ватикана, който ще бъде средището на новия свят.

Зениците на Пачели се разшириха.

— По заповед на Хитлер вече изселват жителите на Вевелсбург и преустрояват замъка. Също по негова заповед е построен концентрационен лагер в горите на Нидерхаген. Затворените там евреи са принудени да вършат тежка работа. В лицето на Химлер се сблъскваме с дявола, Ваше Преосвещенство. На пръв поглед той е педантичен и благопристоен човек, но в съзнанието му тегне средновековен мрак. Той е бездушна, пресметлива и смъртно опасна твар. И може би ще се наложи да изразите публично позицията си за действията му спрямо евреите. Все повече хора по света заклеймяват тази политика на нацистите.

— Това ми е известно, Алберто. — В гласа на Пачели се промъкна раздразнение. — Но имаме и по-важни проблеми от положението на евреите.

— Ваше Преосвещенство, а известно ли ви е, че папският нунций в Истанбул организира канали за спасяване на еврейски деца? Вайцман сподели с мен, че ако във Виена стане съвсем непоносимо, може би ще избяга със семейството си през Турция.

Феличи дебнеше зорко и за най-слабия издайнически признак, че има неприязън между всемогъщия държавен секретар и неговия пряк подчинен Анджело Ронкали, представителя на Ватикана в Турция.

Пачели само си отбеляза мислено да поговори с архиепископа, отговарящ за международните връзки на Ватикана, и попита: