Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите

— Добре. Ще обмисля внимателно предложението на Ногара.

Пачели затвори папката с досието на Ногара и протегна ръка към друга, надписана „Маите“.

Тикал, Гватемала

Леви Вайцман преодоля и последните изронени стъпала пред малката каменна стая върху Пирамида V. Спря задъхан и се обърна да огледа джунглата, ширнала се под него. Вятърът се засилваше и лунната светлина играеше призрачно по гъстите листа. Леви бръкна в чантата и извади рулетката. Бързо определи размерите на малкото помещение и побърза да раздели наум височината на ширината.

Едно към 1,618. Леви подсвирна тихичко. Значи и това помещение бе изградено на основата на свещеното за маите „златно сечение“. Той взе компаса. Тъмните очертания на върховете на Пирамида I и IV се открояваха като късове обсидиан, устремили се към центъра на Млечния път. „Търси средата“ — напомни си той. Измери ъгъла към средата на Пирамида I, после и към средата на Пирамида V. Обърна се. Доколкото можеше да прецени, двете линии би трябвало да се пресекат върху далечната стена зад отвора. Пак взе рулетката и намери средата. След това разгледа зида в светлината на фенерчето и пулсът му се ускори изведнъж.

Колкото и да бяха избледнели с вековете, все пак различи очертанията на буквата „фи“ върху големия камък в центъра. Извади от чантата шило и се зае да изчегъртва хоросана, който изобретателните маи бяха забърквали от смлян варовик. Отначало хоросанът се ронеше доста лесно, но когато Леви стигна до слоеве, които не са били изложени на влажния въздух, работата потръгна по-мудно. Избра друго шило и след няколко минути острието проникна в кухина зад камъка. „Търси средата.“ В Пирамида IV бе намерил подобна кухина, само че тя се оказа празна. Сега знаеше причината — вътре е имало друга статуетка, но шаманът и старейшините са я извадили, за да я опазят. Камъкът се клатеше. Леви пъхна внимателно и острието на длето. Накрая измъкна камъка.

Ниската ъгловата статуетка бе чакала столетия, точно според замисъла на древните маи. Млечнозелено дърво сейба, изваяно от прекрасен нефрит и почти еднакво с другото, което Леви съхраняваше във Виена. Само че между въздушните му корени се промъкваха и мъжки, и женски ягуар. Леви си каза, че това придава равновесие — несъмнено бе намерил неутралната статуетка. Ако можеше да открие и онази, която въплъщаваше женското начало… последният елемент от равновесието, изгубено в света, където господстваха мъжете.

И макар че до 2012 година оставаха повече от седем десетилетия, може би светът имаше нужда от това време, за да се подготви. Или да опита да предотврати незнайната катастрофа, за която маите предупреждаваха в кодекса. Характерният за Централна Америка нефрит блещукаше меко и Леви вдигна статуетката, за да види как се променя кристалът в лунните лъчи. Древните майстори бяха оформили в корените и на това дърво пролука с формата на „фи“.

— Хер професор, какво открихте посред нощ? — Фон Хайсен застана в тясната рамка на входа. Пистолетът му беше насочен към Леви. — А-а, статуетката… Колко интересно. Може ли да я взема?

Леви с голямо нежелание му подаде скъпоценната находка.

Фон Хайсен се прицели в сърцето му. Леви надушваше неизменния дъх на уиски от устата му. Застави се да запази спокойствие.

— Професоре — ухили се есесовецът, — ако не се завърнете от експедицията, това просто ще бъде поредната злополука.

— Може и така да е, но изстрелите се чуват надалече в джунглата. По-важното е, че райхсфюрер Химлер няма да е особено доволен, ако отидете при него със статуетката, без да знаете значението й за съдбините на висшата раса.

— И какво е значението й? — озъби му се Фон Хайсен.

— Предлагам да приберете пистолета. Ще ви съобщя какво съм открил, щом проуча статуетката утре.

Есесовецът, застанал на пост пред палатката, запали поредната цигара, но Леви не му обръщаше внимание. Изучаваше статуетката през целия ден, но още не можеше да повярва. Пак погледна през лупата йероглифа под фигурите на ягуарите. Не би могъл да сбърка в превода — датата беше 21 декември 2012 година. Ясно беше и значението на следващите два йероглифа — „зимно слънцестоене“ и „унищожение“. Дъхът му спираше всеки път, когато се взираше в йероглифа до тях. Леви знаеше, че поредицата от назъбени линии означава неизмеримо могъща енергия. Те сочеха към друг йероглиф — знака на маите за звездния портал в центъра на галактиката.

Въпреки безсънната нощ вълната от адреналин в кръвта му го поддържаше бодър. Сложи внимателно статуетката в средата на сгъваемата масичка. Пакал бе потвърдил, че липсващата трета статуетка — женската, е необходима за намирането на кодекса. А Леви вече не се съмняваше, че този кодекс съдържа ключа за оцеляването през 2012 година. Но дори ако успееше да намери статуетката, нацистите щяха да я отнемат.