Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите

— Синьор Ногара живее много умерено — продължи Феличи. — През цялото време, откакто се занимава с финансите на Ватикана, той е получавал скромна заплата и в банковата му сметка има по-малко от двеста долара. Доколкото можах да установя, често прави дарения на благотворителни организации, и то само на католически. Всеки ден присъства на богослужение, а развлеченията му изглежда се свеждат до ходене на кино веднъж седмично.

Пачели се озадачи.

— Няма ли жени в живота му?

— Той не поддържа близка връзка с никоя жена, Ваше Преосвещенство, и няма никакви сведения, че си позволява… как да се изразя по-прилично… да плаща за сексуални услуги. Не установих негови връзки с масони или други антикатолически организации. Ногара чете само финансови издания.

— Какво е състоянието на сметките?

— Всичко в Специалната администрация е изрядно. Ваше Преосвещенство, синьор Ногара е на път да превърне онези сто милиона долара в първия милиард на Ватикана.

Зениците на Пачели се разшириха.

— Синьор Ногара — добави Феличи — е човек, който би ви допаднал. Той е отдаден на Светия престол.

— Явно съм бил несправедлив към него — призна кардиналът.

— О, във финансовите въпроси бдителността никога не вреди. Предполагам, че слуховете са разпространени от хора, които завиждат на Ногара за прекия достъп до вас и до Светия отец. Разбира се, дразни ги и фактът, че подписаният с Хитлер конкордат донесе много по-големи приходи от очакваните.

Пачели кимна. Договорът, който той подписа с Хитлер, се оказа благодатен за Ватикана. Германското законодателство вече забраняваше критиката на католическата доктрина. А като отплата за подкрепата на Ватикана за нацисткия режим Хитлер се бе съгласил с въвеждането на кирхенщойер — църковен данък. От доходите на германските католици се удържаха по девет процента в полза на църквата.

— За нас е важно споразумението за кирхенщойер да остане в сила, но доколкото чух, Светият отец се готви да издаде енциклика…

Благодарение на многобройните си връзки във Ватикана Феличи бе научил отрано, че умиращият Пий XI има намерение да обнародва отдавна чакания трактат Humani Generis Unitas — „За единството на човешкия род“.

— Ако енцикликата съдържа критика на действията на Хитлер спрямо евреите, това би могло да застраши и самия конкордат. Посланик Фон Берген изрази силното си безпокойство — подчерта Феличи.

Пачели съзнаваше твърде добре, че тежко болният папа може само с няколко думи да съсипе всичките му усилия.

— Аз вече уверих посланика, че Германия може да разчита и занапред на подкрепата на Ватикана, особено в борбата срещу болшевиките. Според мен те са несравнимо по-голяма заплаха от Хитлер и Третия райх. А евреите… те не са наша грижа.

— Това е добра новина, Ваше Преосвещенство, защото Ногара ще предложи скоро промени във финансовата организация.

— Но защо, щом положението е толкова добро?

— Специалната администрация изпълни похвално задачите си, но при толкова големи приходи Ватикана скоро ще се нуждае от собствена банка. Отделна организация, която може да извършва операции като всяка нормална банка на международните финансови пазари.

Феличи знаеше отсега, че в банката на Ватикана не би имало нищо нормално. Недостъпна за разследвания на италианските или други власти, или дори на кардиналите, бъдещата банка щеше да бъде освободена и от данъци, дължими на италианската държава. След време тя щеше да предложи удобен механизъм на мафията и на видни италиански бизнесмени, чрез който да „изперат“ милиарди лири и да ги прехвърлят в тайни сметки в Швейцария. А в по-близкото бъдеще банката щеше да стане доверен посредник за прехвърляне на нацистко злато и на ценности, отнети от милиони избити евреи.

— Такава банка може би е несъвместима с позицията на църквата спрямо лихварството — замисли се Пачели.

Католическите догми заклеймяваха лихварството като тежък грях. Не само съборите в Никея, Картаген и Клиши бяха осъдили получаването на лихви от заеми, но по-наскоро и папа Бенедикт IX бе изразил същата позиция.

— Ваше Преосвещенство, има начини за преодоляване на подобни пречки… особено когато е за доброто на църквата.

Пачели кимна.

— Алберто, готов ли си да поемеш и задълженията на наш представител в съвета на директорите?

— Разбира се, Ваше Преосвещенство. Разбира се.

Феличи се постара да прикрие изблика на задоволство — замислите му се осъществяваха безупречно.