— И внимавай — повтори Роберто Арана. — Немският офицер и свещеникът дебнат какво правиш.
Четирима младежи от селото — потомци на някогашните воини от Тикал, съпроводиха Леви до пистата. Когато вървяха по моста, страховитият рев пак разцепи нощта, но заради факлите, пламтящи в ръцете на младежите, царственият ягуар не доближи хората.
Лагерът на експедицията тънеше в мрак. Леви сложи скъпоценните карти в ямичката, която бе изкопал в единия ъгъл на палатката, прикри я пак, грабна протърканата кожена чанта с инструменти и тръгна към Пирамида V. Държеше факела в изпъната ръка пред себе си и доближаваше внимателно гробницата на един от владетелите на маите. Изкатери почернелите стъпала до малкото помещение върху втората по височина пирамида в Тикал. Поне беше настъпило пълнолуние.
В джунглата под пирамидата Фон Хайсен стоеше зад дебел кедър и го наблюдаваше.
Ватикана, Рим
Държавният секретар кардинал Еудженио Пачели се бе умислил и не се заглеждаше в река Тибър и прастария град Рим, макар да стоеше до прозореца на третия етаж в Апостолическия дворец. Вторият по власт човек в йерархията на католическата църква беше висок и кльощав, със слабо издължено лице, хлътнали бузи и гърбав нос.
Сред грижите, струпали се върху старшия дипломат на Ватикана, някои бяха особено неотложни и важни. Над него на последния етаж на двореца личният лекар на папата се грижеше за Пий XI. Вече смятаха Пачели за най-вероятния му наследник, който ще поеме в ръцете си Ключовете на Свети Петър. Но не по-малко време отделяше в размислите си на нарастващата сила на Адолф Хитлер и нацисткия режим.
Сведе поглед към площад „Свети Петър“. Тъмната каменна настилка лъщеше с меки отблясъци и му се струваше, че крие мрачно предвестие. Дръпна се от прозореца и се върна зад бюрото. Мислите му се насочиха към други неприятни проблеми — финансовото състояние на Ватикана и нацистката експедиция в джунглите на далечна Гватемала. На стената зад него двуметрово разпятие в черно и сребърно висеше в безмълвно съзерцание. Ако изваяният от сребро Христос можеше да говори, дали и Той не би изрекъл предупреждение, питаше се кардиналът. Сепна го почукването по двойната врата. Позна по звуците, че е неговият личен секретар.
— Влез.
— Ваше Преосвещенство, дойде синьор Феличи.
— Нека влезе.
Алберто Феличи се поклони почтително.
— Добре дошъл, Алберто. — Пачели целуна по бузите своя амбициозен подчинен. — Настани се удобно — посочи му трите кресла. — Искаш ли кафе, или чай?
— Благодаря, но се нахраних преди малко.
Алберто погледна многозначително напиращото си шкембенце — най-неоспоримото свидетелство за привързаността му към вкусните гозби и доброто вино.
— Благодаря ти, че се отзова в толкова късен час — започна Пачели, щом секретарят излезе и затвори вратата. — Но преди да чуя какво си установил, нека първо те поздравя.
— Благодаря, Ваше Преосвещенство, много сте любезен.
Алберто се бе оженил доста години след като прехвърли четирийсетте, съпругата му роди преди дни първото им дете.
— Избрахте ли името?
— Да, Ваше Преосвещенство — Салваторе Джовани Феличи. Знам колко сте зает, но ако намерите време, двамата с Мария ще бъдем много щастливи да присъствате на кръщенето.
— Можем да кръстим сина ти тук — в „Свети Петър“, ако желаеш. Кой знае дали младият Салваторе няма да стане един от нас. Винаги търсим подходящи кандидати — усмихна се Пачели.
— Мария би се зарадвала много и на едното, и на другото.
— Добре. Сега да чуя какво си научил за нашия приятел Ногара.
Напоследък Пачели се поддаваше на подозренията си към Бернардино Ногара, финансовия съветник на Пий XI. През 1929 година италианският премиер Бенито Мусолини подписа Латеранския договор, с който най-после призна суверенитета на Светия престол като независима държава. В замяна на земите, които Ватиканът губеше съгласно договора, италианското правителство му изплати огромни суми. Но сега из коридорите на Ватикана бяха плъзнали слухове за неуспешни сделки, принадлежността на Ногара към свръхсекретна масонска ложа и прекомерния му стремеж към разкош.
— Ваше Преосвещенство, докато работех съвместно със синьор Ногара по Латеранския договор, убедих се колко е потаен, затова не бих се учудил на нищо, което науча за него. И все пак бях изненадан от резултатите, а смея да ви уверя, че проучвах много старателно.
Пачели се напрегна в очакване на лоши новини.
Читать дальше