Ейдриън д'Аже - Кодексът на маите

— Професор Вайцман спомена ли пред тебе какво би могъл да съдържа този кодекс?

— Той смята, че маите са оставили предупреждение за наближаваща унищожителна катастрофа. Освен това според него има връзка между предупрежденията на маите и изреченото от Светата дева във Фатима.

Пачели пребледня. Твърде силно беше обвързан с явяването на Божията майка. Папа Бенедикт XV го ръкоположи за архиепископ тъкмо на 13 май 1917 година — същия ден, когато Дева Мария се бе явила за пръв път на три селянчета във Фатима, Португалия. А и той никога не пренебрегваше значението на трите предупреждения, изречени от нея.

— Ваше Преосвещенство, Ватикана ще разгласи ли някога тези предупреждения? — попита Феличи.

Пачели не отговори веднага и мълчанието тегнеше в покоите на държавния секретар.

— Възможно е — промълви той накрая — да разгласим първите две. Документът, на който са записани и трите, в момента е поверен на епископа на Лейра в Португалия. Третото — казано само между нас — се отнася за заплаха към самата църква и трябва да остане скрито.

— Защо документът да не бъде преместен в тайния архив, където ще е по-добре защитен? И съществуването на документа, и чудото на слънцето са широко известни.

Пачели се замисли за последното явяване на Светата дева на 13 октомври 1917 година. В дъждовното и ветровито утро над 70 000 души се бяха събрали в полята край Кова да Ирия, за да съзрат чудото, обещано от нея на трите деца във Фатима. Щом облаците се разнесоха, малката Лусия първа извика на тълпата и посочи слънцето. Изведнъж светилото започна да се върти и пръскаше лъчи в различни цветове, както беше готов да се закълне всеки в множеството. Неколцина журналисти от най-влиятелните португалски вестници, сред тях и „О секуло“, настроен враждебно към религията, съобщиха, че слънцето криволичеше и променяше посоката на движението си в небето. А според лисабонския всекидневник „О диа“ от средата на слънцето бликаше тъмносиньо сияние, осветило проснатите на земята, ридаещи хиляди хора.

— Алберто, засега нищо не застрашава сигурността на документа — каза Пачели, — но и аз мисля, че трябва да бъде преместен в тайния архив. От тебе искам да следиш внимателно какво се случва в Тикал. Ако има връзка между Кодекса на маите и предупрежденията на Дева Мария, неговото място също е в тайния архив.

— Съгласен съм с вас, Ваше Преосвещенство. Трябва да бъдем бдителни с този Вайцман.

Феличи кимна на часовите от швейцарската гвардия, когато излизаше от Ватикана през огромната бронзова порта. Слезе по мраморните стъпала и тръгна по безлюдния площад „Свети Петър“. Умуваше над разговора с Пачели. Участието в съвета на директорите на Ватиканската банка щеше да му даде власт. Но той не забравяше и какво каза Фон Хайсен в Тикал. Връзките на есесовеца с Химлер биха могли да послужат не по-зле на Феличи. Той се смяташе за майстор в нечистите игри на двойния агент.

Виена, 1938 година

Влакът намаляваше скоростта си преди италианско-австрийската граница в прохода Бренер, над който надвисваха побелелите от снега гранитни склонове на Алпите. Влакът спря със съскане и Леви гледаше как във вагона се качват нацистки граничари. Колкото по-близо беше до Виена, толкова по-застрашен се чувстваше.

— Документите!

Той подаде паспорта си на надменния младеж.

— С каква цел влизате в страната?

— Връщам се във Виена — отвърна Леви невъзмутимо, доколкото му беше по силите.

Струваше му се, че е чужденец в собствената си страна.

— Занятие?

— Професор във Виенския университет.

Граничарят се взря в снимката, погледна лицето му, пак се вторачи в снимката и му върна паспорта, без да продума повече.

Леви потисна въздишката на облекчение. Роберто беше прав. Нито германците, нито италианците бяха затегнали контрола докрай. Бенито Мусолини беше прекалено зает с военната помощ за своя съюзник генерал Франко в испанската гражданска война и паспортната проверка в оживеното пристанище на Неапол не бе особено старателна. Грубият, но неопитен младок само избълва заучените въпроси.

Четири купета зад Леви едър мъж със сив шлифер показа служебната си карта от СС на граничарите и те припряно отминаха нататък. Агентът продължи да чете днешния брой на „Кориере дела сера“.

Леви нахлупи шапката си ниско над очите, щом слезе от стария трамвай на кея „Франц-Йосиф“ недалече от стълбата към „Юденгасе“. Виена гъмжеше от нацистки войници и „кафяви ризи“ — във влаковете, в трамваите, в автобусите, на всяко кръстовище и във всяко кафене. Той огледа безлюдната стълба и по инстинкт притисна по-силно към тялото си чантата, скрита под палтото, което си купи в Неапол. Щом изкачи стъпалата, Леви се шмугна в сенките на камбанарията на църквата „Свети Рупрехт“. В далечния край на „Юденгасе“ неколцина войници излязоха от бирария и пиянската им песен заехтя из павираните улици. Видя, че прозорците на неговия апартамент са осветени. Сърцето му затуптя от надеждата съвсем скоро да види Рамона и децата. Войниците се отдалечиха към квартал „Хофбург“ и той притича тихо към черния вход на сградата.