А. Хартли - Маската на Атрей

Докато се обръщаше да го погледне, тя мерна израза на лицето на Сернига — раздразнителност и нерешителност. Той се намръщи и бързо отмести поглед, но Дебора беше сигурна, че е ядосан на Кийн, задето й е показал листа.

Това бе фотокопирна снимка на нож, дълъг и тънък като сабя, с кръстовидна дръжка, леко извита в долната си част, до острието. Забити дълбоко в тялото, краищата на дръжката биха се отпечатали в плътта отстрани на прободната рана.

… оставяйки малки симетрични контузии…

Ножът на снимката беше в калъф от черна кожа. Горната част и върхът на ножницата му бяха украсени с някакъв лъскав метал и бяха закачени на верига, изработена като колан. Оръжието беше елегантно, очевидно смъртоносно, макар че не точно това го правеше забележително. В края на черната дръжка беше оформен диск, върху който беше гравиран или щампован познат символ.

— Свастика ли е това? — попита Дебора.

— Познато ли ви се вижда? — попита Сернига, като се обърна към нея и посочи към листа. Лицето му беше безизразно.

— Не съм виждала подобно нещо — отговори тя и сбърчи чело.

— Няма ли нещо такова в колекцията ви?

— Не.

— В случая свастиката няма значение — след малко добави той. — Опитваме се да определим формата на оръжието.

Сега Кийн стрелна с поглед колегата си, макар че Дебора не беше сигурна какво означаваше това. Озадаченост? Съмнение?

Тя понечи да каже нещо, но на вратата отново се почука, този път по-енергично. На прага се появи униформено ченге.

— Дошъл е един човек да види госпожица Милър. Казва, че е адвокат на Диксън.

Дебора се изуми. Не знаеше Ричард да е имал адвокат.

— Диксън е мъртъв — рече Кийн. — Не му трябва адвокат, по дяволите.

В тона му и в начина, по който я погледна, имаше нещо.

— Заподозряна ли съм? — попита Дебора.

— Не, разбира се — отвърна Сернига.

Кийн наведе глава.

— Обадиха ми се патрулните полицаи, които са проверили апартамента й. Не са открили нищо. Никакви следи от влизане с взлом или претърсване — добави униформеното ченге.

Кийн въпросително погледна Дебора.

— Какво? — попита тя. — Смятате, че си измислям?

— Вечерта е била напрегната за вас — пресилено любезно отвърна той. — Но не исках да кажа, че сте си измисляли.

Кийн й се ухили иронично и многозначително и тя почувства, че отново се изчервява.

— Не, очевидно смятате, че си измислям? — настоя озадачено Дебора. — Не предполагах, че съм заподозряна.

— Всеки е заподозрян, докато се открият виновните, лейди.

— Не разбирам. — Тя отново почувства глупава мудност и замайване в мозъка си, сякаш бе пияна или дрогирана. — Мислите, че аз съм убила Ричард?

— Не съм казал това, лейди.

— Моля ви, престанете да ми подхвърляте разни неща. — В объркаността й проблесна нещо от предишната й предизвикателност. — Не разбирам какво искате да кажете. И предпочитам да не ме наричате „лейди“.

— Няма проблем — с непохватна ирония отвърна той като недвусмислено я огледа от глава до пети.

Дебора го погледна безизразно. Чувстваше се объркана и зашеметена, сякаш се носеше по повърхността на море и не можеше да докосне с крака дъното. Водата под нея беше тъмна и студена и наоколо обикаляха хищници…

— Другият труп, застреляният с неустановена самоличност? — обади се униформеното ченге.

— Какво за него? — попита Сернига.

— Във вътрешния му джоб имаше някои лични документи. Написаното е на чужд език, вероятно гръцки.

— Гръцки?

— Може би. Не бяха сигурни. В момента проверяват.

— Ако се окаже с чуждо гражданство, играта ще загрубее — кисело отбеляза Кийн.

— Може би трябва да го погледнем — обърна се Сернига към Дебора, — и да ни кажете дали сте го виждали тук.

— Защото е грък и защото горе има стая, пълна със старинни гръцки боклуци? — презрително процеди Кийн. — Мислиш ли, че има връзка?

— Може и да няма — отвърна Сернига, присви очи и се обърна към Дебора. — Знаехте ли, че господин Диксън е провел няколко телефонни разговора с Гърция през последните две седмици?

— Не — отговори тя.

— А имате ли представа по какъв проблем?

— Не.

Още тайни — нещастно помисли Дебора.

Сернига въздъхна и погледна униформения полицай.

— Вероятно убийствата не са свързани, но нека да видим другата жертва.

— Случаят не е наш — раздразнително се намеси Кийн. — И без това имаме предостатъчно работа, за да правим тъпи връзки между богаташ, наръган с нож в дома си, и бездомник, застрелян на улицата.