А. Хартли - Маската на Атрей

— Бездомник? — попита Дебора, спомняйки си странния човек, който се спотайваше на паркинга.

— Не знаем със сигурност… — отговори Сернига.

Вратата се отвори без предупреждение и в стаята влезе висок, млад, русокос мъж. Беше слаб и облечен в избелял, измачкан костюм и сива риза, разкопчана около врата. Имаше вид на волеви човек, който не е свикнал да му се бъркат в работата.

— Госпожице Милър? — каза той, без да обръща внимание на полицаите. — Аз съм Калвин Бауърс. Бях адвокат на господин Диксън. Тъй като отговарям за имуществото му, включително и музея, реших да ви предложа услугите си.

Очите му бяха изумително тъмносини, почти лилави в напрегнатостта си.

— Госпожица Милър не е обвинена — рече Сернига, стана и ядно погледна към Кийн.

— Хубаво. — Сините очи на Бауърс заплашително се стрелнаха към Сернига. — Но това е вторият продължителен разпит на госпожица Милър само за няколко часа, при това в нощта, когато е намерила трупа на шефа си. Мисля, че всички доказателства, събрани при такива обстоятелства, ще имат съмнителна стойност, нали? Убеден съм, че такова ще бъде и мнението на съдебните заседатели.

— Достатъчно — каза Кийн и стана.

— Вие ли ръководите разследването? — попита Бауърс.

Въпросът накара Кийн да се поколебае и за миг да изгуби самоувереността си. Той погледна към колегата си.

— Аз го водя — каза Сернига. — Може ли да се върнем на въпроса за нощния натрапник в апартамента на госпожица Милър?

— Натрапник? — Бауърс погледна съчувствено Дебора. — Добре ли сте?

Тя кимна. Усещаше се все така напрегната и се питаше кой е той и от къде на къде застава на нейна страна.

— Не можах да го видя. Избягах.

Кийн се ухили. Бауърс го изгледа остро.

— Ако установя, че сте създали враждебна обстановка по време на разпита на свидетелката, ще поискам показанията й да не се взимат под внимание. Ясно ли е?

Подигравателната усмивка на Кийн помръкна и въпреки че не се изличи напълно, той кимна в нещо като знак на съгласие.

— Искам да поясня, че разговаряме с госпожица Милър, а не я разпитваме — отбеляза Сернига.

— Установихте ли какъв е бил мотивът за нападението срещу господин Диксън? — попита Бауърс, продължавайки да се държи предизвикателно.

— Още не — отвърна Сернига навъсен, като се опита да влезе в грубия тон на колегата си. — Допускаме, че може да е несполучлив обир, но… — Гласът му постепенно заглъхна.

— Да? — подкани го Бауърс.

— Не знаем дали нещо липсва.

— Несъмнено затова разпитвате госпожица Милър. Предполагам, че тя ще прегледа имуществото на музея, за да види дали нещо е изчезнало.

— Още не сме стигнали дотам, сър — каза Сернига.

Бауърс се усмихна победоносно. Дали защото го нарекоха „сър“ или заради лекотата, с която издърпваше черджето изпод краката на Сернига?

Той се обърна развеселен към Дебора:

— Госпожице Милър, имате ли пълен опис на експонатите в музея? Това може да помогне на полицията в разследването и да им даде възможност да се занимават с нещо друго, като ви оставят на мира.

Двете ченгета не помръднаха. Дебора стана и отключи шкафа.

Седяха с Калвин Бауърс във фоайето на музея, вече озарено от сега сякаш нелепата утринна светлина. Ричард беше мъртъв, но ето че слънцето отново изгряваше… На Дебора това й се струваше неправилно и неприятно. До заключената входна врата стоеше униформен полицай. Детективите все още бяха в кабинета.

Извън присъствието на ченгетата, Бауърс беше различен — спокоен, отпуснат, искрен и дружелюбен. И красив. Той седеше, нехайно протегнал крака пред себе си, небрежно-елегантен, но пълен с енергия. Дебора не изпитваше желание да разговаря с него и хубостта му я караше да се чувства неловко и някак несигурна в себе си, въпреки че той й се беше притекъл на помощ и би изглеждало детинско да седи там, без да бъде поне малко любезна с него.

— Откога работите за Ричард? — осведоми се тя.

— По-малко от година. Разбира се, той имаше делови връзки с кантората ни по-отдавна. Може би от времето, когато купи музея. Но аз се включих преди няколко месеца, когато господин Диксън ни изпрати документи. Няколко пъти сме разговаряли по телефона и сме си разменяли юридическа кореспонденция, но не сме се срещали.

Дебора се изуми. Справедливият му гневен изблик в кабинета преди няколко минути беше накарал нея и ченгетата да предположат, че Бауърс е стар приятел на Ричард и е лично накърнен както от престъплението, така и от начина на разследване. Адвокатски похват — за да ги изкара от равновесие. Явно, интересът му към случая беше само професионален.