А. Хартли - Маската на Атрей

Ненавижда да се държат властно с нея — напомни си Дебора. В същото време Тоня се отнасяше с безкраен респект и уважение, граничещо с абсолютно покорство към Ричард. Тя не харесваше Дебора, вероятно защото й беше пряк шеф — при това жена, млада и бяла. Дебора обаче имаше чувството, че има и още нещо, някаква лична неприязън. Ричард беше мъртъв, а Тоня се беше вмъкнала посред нощ в спалнята му…

Не мисли за това. Остави на детективите — посъветва я вътрешният й глас.

Тя въздъхна и продължи да рее празен поглед, докато къщата се изпълваше с всякакви хора от силите на реда и съдебната медицина, снабдени с фотоапарати, пликчета за веществени доказателства и ролки с жълта полицейска лента. Всички бяха мъже. От време на време разменяха помежду си по няколко думи и поглеждаха към Дебора и Тоня, но дълго време никой не ги заговори. Дебора имаше чувството, че е зрител на странно, сюрреалистично представление на камерна сцена. В продължение на половин час в къщата влизаха и излизаха хора, разговаряха и записваха разни неща, щракаха с ярките светкавици на фотоапаратите. Не след дълго пристигна една полицайка, ниска и набита, любезна жена, която предложи на Дебора вода и се опита да отвлече вниманието й, докато изнасяха трупа на Ричард. Патологът разговаряше с водещия разследването детектив — показваше с ръце нещо дълго около тридесет и пет сантиметра, а после с палеца и показалеца си — широчината на прободните рани.

Оръжието.

— Госпожице Милър? — обърна се към Дебора детективът, когато съдебномедицинският експерт забързано тръгна. — Готови сме да ви изслушаме. — Той кимна към Тоня. — Ако нямате нищо против, моля ви, изчакайте тук няколко минути. След малко ще ви зададем няколко въпроса.

Детективът беше висок горе-долу колкото Дебора, строен, с атлетично телосложение, чернокос и приятен слънчев загар. Повечето жени биха го намерили за красив, но Дебора заключи, че не е привлекателен, без да си прави труда да се запита защо.

— Аз съм детектив Крис Сернига — представи се той. — Бихте ли дошли тук?

Инспекторът го каза много внимателно, сякаш травмата отново да влезе в спалнята можеше да бъде твърде непосилна за нея. Когато Дебора се изправи в целия си ръст и тръгна, той като че трепна и се поколеба. Но изпъна гръб, изправи рамене и я последва. В стаята имаше още един детектив, мъж с оредели коси и лекьосан костюм от изкуствена материя. Той разглеждаше библиотеката и не се обърна, когато те влязоха.

— Дейв — каза Сернига, — това е госпожица Милър. Тя е намерила трупа.

Мъжът с оределите коси се обърна да види свидетелката и задържа погледа си върху нея. Тя усети леката му неприязън, въпреки че не можеше да си я обясни.

— Детектив Кийн — каза той, без да протегне ръка. Нито пък показа значката си. Държеше се така, сякаш Дебора по никакъв начин не заслужаваше вниманието му и отново се обърна към лавиците с книги.

— Съзнавам, че ви е много трудно — рече Сернига, — но се надявам, че ще можете да отговорите на няколко въпроса.

Тя кимна беззвучно. Спалнята беше в състоянието, в което я беше оставила. Тайната ниша зад библиотеката все още зееше. Мекият блясък, излъчван от странните съкровища, се отразяваше по стените. Липсваше само трупът. Мястото му на пода беше оцветено в зловещо кървавочервено под светлината на наклонените надолу лампи. Стаичката беше преградена с полицейска лента. Дебора имаше чувството, че гледа през очите на някой друг, че сънува странен кошмар, в който светът е изкривен и нереален.

— Знаете ли дали в музея се съхраняват ритуални оръжия?

Гласът на Сернига я приземи. Тя примига.

— Ритуални? — озадачено попита Дебора. — В една витрина на долния етаж има томахавка…

— Не — прекъсна я той. — Имам предвид оръжие с тънко острие, нещо като кама или сабя.

Тя леко отвори уста, когато осъзна за какво говори детективът, а после кой знае защо се изчерви.

— Не, тук няма такова нещо. Съжалявам.

Нямаше представа защо каза, че съжалява. Ръцете й едва видимо трепереха.

Сернига беше наведен над записките си.

— Тежка нощ за момчетата в района — отбеляза Кийн и криво се усмихна към колегата си.

— Моля? — попита Дебора.

— Това е второто убийство тази нощ — отвърна Кийн и небрежно сви рамене. — Другото е на една пряка оттук. Пак възрастен мъж.

Той го подхвърли безучастно, сякаш констатираше вкуса на сандвич.

— Има ли връзка между тях? — попита Дебора, изумена, че той съобщава този факт.