А. Хартли - Маската на Атрей

Ако всичко това е автентично…

Нямаше причина да предполага, че не е. Бяха повече от четиридесет-петдесет предмета. Ако действително бяха каквото изглеждаха, това беше най-голямата и богата колекция от микенски или минойски артефакти извън Националния археологически музей в Атина! Стойността й би била неоценима!

Навярно са фалшификати.

Не беше възможно да съществува сбирка с такъв размер и качество. Повечето исторически обекти в Гърция бяха отдавна разкопани или ограбени още преди столетия. Всичко от Микена, Тиринс и Миноя в Крит беше изучено, описано и документирано и снимките бяха размножени в стотици книги, посветени на историята на изкуството. За съвременната археологическа наука съществуването на подобна колекция беше немислимо.

Дебора обаче разбра, че това, което вижда не са копия или фалшификати на прочути находки. Вярно, не беше експерт по древногръцки антики и не би могла да разпознае всеки съд, открит в Микена, но беше виждала по-известните — и беше убедена, че в малката стая се намират ценни и богато украсени предмети. Освен това бяха различни и непознати, въпреки че приличаха на микенски. Тя се втренчи в една бронзова кама, сложена на изящна прозрачна поставка, и се наведе, за да я разгледа по-отблизо. Кинжалът беше инкрустиран със златни и сребърни фигури на лъвове, преследващи сърни. Красота и изящество. Беше на три хиляди и петстотин години и Дебора беше сигурна, че никой сериозен съвременен археолог или историк не го е виждал.

Никой сериозен археолог.

Какво означаваше това? Стомахът й се сви в спазъм. „Сериозен“ означаваше „с висок морал“. Ако тези неща бяха автентични, тогава те вероятно бяха откраднати, пазени в тайна, продадени без знанието на археологическата общност, укрити. Познанието и насладата от тях бяха запазени само за лична употреба. Дебора изпита страх и разочарование, които я омаломощиха и дори сълзите й изведнъж пресъхнаха.

— Ричард — въздъхна тя. — Какво си направил?

И защо не си ми казал? — обидено и възмутено добави вътрешният й глас, който в момента изобщо не й се слушаше.

Почувства връхлитащата я празнота и скръб. Отново погледна Ричард — мъртвешки блед и непознат, облян в собствената си кръв.

Ти беше мой приятел, наставник и…

Не се реши да добави „баща“. Тайната му беше предателство към нея, към ценностната й система и към съвместната им работа в музея. Освен ако…

Възможно ли беше да е купил тази изключителна колекция на черния пазар с намерението да я покаже в музея? Тя затаи дъх. Напоследък Ричард беше разсеян и потаен. И като че ли имаше вид на човек, който крие приятни изненади. Може би само съхраняваше предметите тук, докато подготви всички официални документи, за да може да изложи тази разкошна сбирка в скромния си музей? Каква сензация щеше да бъде!

Помещението обаче не приличаше на временен склад. Надеждата и идеализмът й угаснаха. Ричард беше имал вземане-даване с нелегални търговци на скъпоценни антики — и в един момент те се бяха обърнали срещу него.

Явно тук беше влизано. Тогава защо не бяха взели предметите? Ако сделката се беше объркала, защо бяха оставили тези уникални съкровища? Защо убийците на Ричард не бяха взели плячката? Ако…

Дебора се обърна инстинктивно. Дръжката на вратата в спалнята се превърташе съвсем бавно и почти безшумно.

Разполагаше само с една-две секунди, за да реши какво да предприеме. Всяко движение й се струваше рисковано. И в последния миг, когато вратата на спалнята бавно започна да се отваря, тя се хвърли на пода и се скри под леглото на Ричард.

Няколко минути в стаята остана да цари тишина. Дебора лежеше по корем. Лицето й беше обърнато към задната част на леглото, само на два метра от вратата. Тя почти спря да диша и се заслуша. Влизането не беше грубо, нямаше тропане на обувки. Очевидно човекът, влязъл вътре, нямаше работа тук. Дебора трябваше да се заключи в банята.

Тя се долепи до пода и разпери длани. Покривката на леглото се спускаше до пода. Осигуряваше й прикритие, но същевременно й пречеше да вижда какво става в спалнята. Освен в едно малко крайче. Вляво покривката леко се беше надигнала, когато Дебора се беше вмъкнала отдолу. Тя бавно извъртя глава и погледна през пролуката.

Килимът, кракът на ъгловата масичка и тъмното пространство зад библиотеката. Протегната мъртва ръка на Ричард.

Това е безумие. Трябва да се махнеш оттук.

Не. Не й хареса, че вратата се отвори крадешком, както и безшумните стъпки.