А. Хартли - Маската на Атрей

Предполагам, че е бил Хитлер, издокаран като Агамемнон — помисли тя.

Военният полицай беше откраднал сандъка и бе убил чернокожия командир на танка, като правилно беше преценил, че престъплението му няма да бъде сметнато за достатъчно сериозно, за да бъде извършено пълно разследване. Отначало вероятно не е знаел какво представляват древногръцките предмети, освен че са ценни. Той бе разпитал тук-там и се беше свързал с британски колекционер, за да научи каквото може за златната маска и другите артефакти, пренесени заедно с трупа, може би като е обещал да му ги продаде, за да събере пари да транспортира трупа на Хитлер. След като го беше направил, военният полицай беше изпратил сандъка в Съединените щати, но неизвестно защо пратката не бе пристигнала, бе изгубил следите й и бе създал тайна организация, за да я намери.

Години наред местонахождението на сандъка беше неизвестно, докато накрая се бе появил на френски плаж. Ричард беше научил за него чрез канали на черния пазар и го бе докарал в Атланта, но в края на краищата бе решил, че трупът, който бе мислил за Агамемнон, трябва да бъде върнат на Гърция.

Но нещата се бяха развили другояче и Дебора нямаше представа къде е тялото сега, нито у кого. Възможно ли беше надеждата на отдавна умрелите нацисти да се беше осъществила? Откачените привърженици на теорията за превъзходството на бялата раса да са се обединили отново под едно общо знаме, което ги сплотява, увеличава редиците им и ги изпраща да щурмуват Троя отвътре — жилищни комплекси, военни поделения, административни небостъргачи и дребния бизнес като византийците, скрити в дървения кон? Това със сигурност не беше възможно. Или Дебора беше наивна? Тя си спомни районирането на географската карта на ксенофобски организации в уебсайта на адвокатската кантора за защита на гражданските прави „Южна бедност“, изпълнен с икони на Ку Клукс Клан, Арийски нации, Бръснати глави, Нова конфедерация… Може би, в края на краищата, не беше толкова невъзможно.

Веднага щом самолетът се приземеше, тя щеше да се обади на Сернига и да му разкаже всичко — за Хитлер и Волошинов, за Магдебург и за падането на Берлин. Щеше да му обясни, че…

Греши?

Да, и това. Разговорът нямаше да бъде лесен.

Тя се замисли за Калвин и се запита какво би казал за всичко това. Предишната вечер в леглото Дебора най-после бе позволила мислите й да се върнат назад към нощта, която бяха прекарали заедно, преди да отидат да получат резултатите от лабораторията на ЦПИИ. Установи, че не може да си спомни почти нищо. Спомените й бяха откъслечни, без образ, защото той угаси осветлението и плътните хотелски завеси бяха изолирали светлината на уличната лампа. Сутринта Калвин стана преди нея и тя осъзна, че не го е видяла без делничните му дрехи. Спомняше си единствено колебливото опипване в мрака. Би било хубаво да види лицето му в онзи миг, за да може после да си го спомня.

Е, може да се случи отново. Следващия път ще го видиш и ще си го спомняш.

Може би. Но за да се върне към онзи момент, щеше да бъде необходим много по-труден разговор, отколкото й предстоеше с полицаите.

— Глупави конспиративни теории — заяви Кийн.

Сернига без желание се беше съгласил да се срещнат и двамата с Кийн бяха дошли в апартамента й.

— Вижте, убитият руснак е бил обсебен от Хитлер и е проследил трупа до музея „Хълма на друидите“…

— Само защото някакъв побъркан от бившия Съветския съюз е мислел, че…

— Вижте — повтори Дебора, — мислите, че това са заплетени тъпотии от сорта, че кацането на Луната всъщност е снимано в киностудио, но в действителност е най-простото решение, в което се вместват фактите. Неонацистка групировка издирва оръжие. Колекционер на антики търси древен артефакт. Труп от средата на четиридесетте години на двадесети век е положен в гроба с цялото величие на античен военен герой. Ами ако всички тези неща са едно и също? Ако не търсите ядрена бомба или стъкленица с едра шарка? Ако трупът е артефактът и едновременно оръжието?

Кийн отвори уста да възрази, но Сернига я слушаше внимателно. Гневът, с който я беше изпратил след последната им среща, беше заменен със снизхождение, но колкото повече Дебора говореше, толкова по-неудобно, изглежда, се чувстваше той. Изглежда, че колкото и абсурдно да звучи историята й, федералният агент може би й вярва.

— Какво по-точно имате предвид? — попита Сернига.

— Може би оръжието не е биологично или химично, а идеологическо. Политическо. За ненормалните нацисти Хитлер е Господ и баща. Трупът му е обвит със значение, граничещо с магия.