Патриша Хайсмит - Стъклената килия

— Радвам се, че Хейзъл ще замине за няколко дни. Твърде много й се събра през последните месеци.

— Да замине ли?

— Ами да. Със Съливан отиват да прекарат великденските празници във Вирджиния. Нима не ти е съобщила за пътуването? Днес се видяхте, нали?

Картър изпита смесица от чувства: ревност, гняв, разочарованието на дете, което са оставили вкъщи.

— Видяхме се — промърмори. — Но имахме да обсъждаме толкова много неща, че изобщо не стана дума за пътуването.

Гауил зорко го наблюдаваше, сетне поясни:

— Съливан има приятели във Вирджиния — семейство Фенър. Били много богати, къщата им била истински дворец, имали плувен басейн, коне и какво ли още не.

Картър никога не беше чувал за семейство Фенър. Питаше се дали Хейзъл нарочно е премълчала за пътуването, за да не му стане още по-мъчно, че ще прекара Великден в затвора.

— Съливан всячески се мъчи да й угоди — продължи Гауил. — Не вярвам да му излезе късметът, но мисля, че действително е влюбен в нея. Признавам, че всеки лесно може да се влюби в Хейзъл. — Той се ухили. — Спомням си, че веднъж се бях натряскал и се опитах да я свалям. Надявам се, че ми нямаш зъб, Фил. Знаеш, че никога повече не се е случвало.

— Да, да…

— Сигурен съм, че Съливан действа по-изтънчено. — Гауил се изкиска.

Картър се престори на безразличен, но неспокойно се въртеше на стола и вътрешно кипеше от гняв. Съливан беше голям ласкател и бе известен с красноречието си. Дори да се опиташе да ухажва Хейзъл, щеше да го направи културно. Навярно за нея той беше идеалният мъж. Картър си задаваше въпроса дали в негово отсъствие съпругата му не би станала любовница на Съливан. Сигурен беше, че би била изключително дискретна и навярно никога не би му признала истината, защото знаеше, че това ще го убие. Хрумна му, че не са чакали много дълго — та нали беше в затвора едва от три месеца. Знаеше, че подобни връзки възникват почти веднага или изобщо не възникват.

Времето за свиждането беше изтекло. Картър забеляза приближаващия се надзирател и скочи на крака. Гауил също се изправи, неуместно се пошегува, че при следващото си посещение ще му донесе пила, махна за сбогом и си отиде. Картър бавно напусна помещението.

Когато влезе в лечебницата, точно сервираха вечерята. Пит вземаше подносите от кухненския асансьор, намиращ се до подемника. Кухнята беше далеч от болничното отделение и храната винаги бе изстинала.

Картър се хранеше седнал на ръба на леглото си, тъй като в помещението нямаше достатъчно голяма маса, на която да постави книгата си. Разтвори четивото си на леглото и се облегна на лакът. Отначало не беше харесал историческия роман, който му се бе сторил доста посредствен, ала после откри, че книгата е идеално средство за забавление, тъй като действието се развиваше в обстановка, напълно различна от тази в затвора. Ала сега се взираше в страницата, без да вижда нито дума.

В специалната вдлъбнатина на подноса беше поставено кюфте, което миришеше на развалено месо. Гарнитурата се състоеше от фасул и пюре, залети със сос, който вече се беше запоил. Към храната се полагаха две филии хляб (само те не предизвикваха отвращение) и миниатюрно кубче масло. Затворниците се хранеха с лъжици, тъй като използването на вилици и ножове беше забранено. Картър изпи на един дъх отвратителното кафе, поднесено в пластмасова чашка, взе подноса и го остави в коридора до кухненския асансьор. Сетне отново седна на леглото си и извади от нощното си шкафче писалка и писмото до Хейзъл, което беше започнал вчера. Под написаното добави:

Неделя, 16.45

„Мила моя Хейзъл,

Права беше, че Магран ще ми направи отлично впечатление. Съжалявам, че днес бях в отвратително настроение. Надявам се да ми простиш. Изпитвах невероятна болка (преди свиждането с теб не ми бяха сложили обичайната инжекция), все едно, че имах развален зъб, и това ужасно ме изнерви. Сега съм много по-добре.

Гауил дойде и ми съобщи приятна новина: Дрексъл е решил да ми плаща 100 долара седмично до изтичането на договора ми. Каза ми още, че заминаваш с Дейвид С. за Вирджиния, където ще прекарате великденските празници. Несъмнено идеята е чудесна.

Бог да те благослови, скъпа моя. Обичам те, не мога да живея без теб. Прекратявам писането поради липса на място.“

Буквата „Ф“ беше съвсем миниатюрна. Картър се извърна, просна се по корем в леглото и притисна лице към възглавницата. Беше изтощен от писането, както и от самосъжаление. Въобразяваше си, че е постъпил геройски, като е поздравил Хейзъл, задето заминава със Съливан, ала внезапно беше осъзнал, че не е никакъв герой. Решението му да услужи на Ханки не беше продиктувано от смелост, а от желанието му да се подмаже на един мръсник. Колко глупаво от негова страна да не се досети, че Ханки му е скроил номер. Всъщност, ако се върнеше няколко месеца назад, разбираше, че и тогава е постъпил глупаво. Дори кръгъл идиот не би подписал нещо, което не е прочел или проверил, но той беше сложил подписа си върху разписките на „Трайъмф Корпорейшън“. Възможно е цените да са били надути още когато е разписвал документите, ала Картър не би могъл да открие измамата. Спомни си и абсурдния случай, когато не беше отговорил на третия въпрос по време на последния изпит в „Корнел“, тъй като не беше прочел до край условието или не бе обърнал страницата. Оценките в дипломата му бяха добри, но щяха да бъдат отлични, ако беше отговорил на трите въпроса. Един от професорите му беше дал добро препоръчително писмо, което не беше необходимо на Картър, тъй като работата му беше осигурена още преди да завърши университета. Никога не се беше сблъсквал с трудности или проблеми, през целия му живот всичко му беше поднасяно като на тепсия… докато не беше попаднал в затвора. Майка му бе починала при раждането му, а баща му — само пет години по-късно, но момченцето беше поверено на своя добродушен, бездетен и заможен чичо Джон, който го бе отвел в Ню Йорк. Една, съпругата на Джон, глезеше детето повече от собствена майка, защото то беше чаровно и умно. Парите, които малкият Фил беше наследил от родителите си, бяха вложени в попечителски фонд и му осигуриха отлично образование, прекрасни дрехи, кола, когато навърши осемнайсет, както и вниманието на много момичета. Никога не му се беше налагало да работи през лятната ваканция. След като завърши училище и се сдоби с апартамент в Манхатън, през леглото му минаха много любовници. Сега осъзнаваше, че връзките му с различни момичета са били повърхностни и чрез тях той е задоволявал суетата си. Животът му се промени, когато се запозна с Хейзъл Олкот. Младата жена беше сгодена за някой си Дан, търговец, притежаващ плантация в Бразилия. Картър я бе видял за първи път на празненството, организирано от негов приятел в Ню Йорк. Красотата й го бе поразила, заловил се бе да разпита домакина за нея и беше научил за търговеца Дан, който също присъстваше на тържеството и беше трийсетинагодишен и изключително самоуверен. Същата вечер Хейзъл го покани на празненство по случай рождения ден на майка й и той прие, макар да знаеше, че ще бъде разочарован, тъй като щеше да присъства и годеникът. Ала великият Дан не беше на тържеството, а Картър очарова Хейзъл, майка й и гостенките на средна възраст. Последваха нови срещи, защото годеникът бе зает с делови пътувания, въпреки че до деня на сватбата оставаше само месец. Фил усещаше, че младата жена го окуражава, но се срамуваше да й се обясни в любов, тъй като за първи път в живота си чувстваше, че щастието ще му изневери. Навярно и Хейзъл би решила, че обяснението му би било проява на лош вкус, защото всички знаеха, че е сгодена. Когато денят на сватбата наближи и младежът реши, че няма какво да губи, заеквайки призна чувствата си на Хейзъл. Тя изобщо не се изненада, а заяви: „Знам, че ме обичаш, но не се безпокой — преди три седмици скъсах с Дан“. Това беше истинско чудо. Картър беше неописуемо щастлив. Щастието му продължи точно седем години и два месеца, докато Уолъс Палмър не падна от скелето.