Джеймс Грейди - Брутално

Кол стреля три пъти в земята край краката му. Пред Уили избухна облак от прах и пръст и го заслепи. Той стреля. Куршумът прелетя покрай агента.

„Още един“ — помисли Кол.

Уили изтича на Рок Крийк Паркуей, една от основните градски състезателни писти в обречената на гибел надпревара с часовника на свръхактивните вашингтонски жители. Запищяха клаксони. Заскърцаха спирачки. Засвяткаха стопове. Но нито една кола не спря, въпреки че Уили отчаяно им махаше.

— Хвърли пистолета! — извика Кол. — Предай се, Уили!

Уили пак стреля, но в същия момент между тях мина някакъв малък камион на деликатесна хлебарница. Куршумът проби ламарините и потъна сред франзелите.

„Празен пистолет“ — помисли си Кол и се втурна след Уили.

От другата страна на Рок Крийк Паркуей, срещу „Уотъргейт“ се намира пристанът „Томпсън“. Уили мина покрай паркинга и се затича по моста за пешеходци. На пътя му се изпречи двойка туристи. Той удари мъжа с празния револвер, хвана жена му и я издърпа към парапета. Стискаше я с едната си ръка за шията, а с другата извади ножа от канията на колана си.

Зад Уили бяха вълните на сивия Потомак. Той потърси с поглед преследвача си. После се обърна към пристана: катинари, висящи на стоманени врати. С периферното си зрение забеляза мъгляво петно, придвижваше се откъм моста към купчина греди. Престъпникът завъртя туристката и прикри тялото си с нейното.

— Знам, че си там! — извика той към купчината. — А си ме гръмнал, а съм я убил! Ще я намушкам в окото! Излез така, че да те виждам! Излизай!

Изминаха двайсет секунди. После Далтън Кол се появи иззад купчината, отпуснал „Беретата“ до крака си.

— Предай се, Уили.

Уили задърпа жената към кея.

— Мамицата ти, вече си имам заложник!

— Точно това ти е проблемът! — Кол започна да се приближава към него.

— Какво?

— Нямаш план, Уили. А животът ще продължи. Нямаш план и не знаеш нито една молитва.

— Имам…

— Имаш дръжки, Уили. Ако се откажеш, ще идеш в затвора и ще живееш. Престани с тези глупости, иначе ще умреш.

Агентът се приближаваше все повече. Уили отстъпваше, докато не усети под краката си дървената платформа на кея.

— А си се опитал да ми направиш нещо, ще я убия!

Туристката подбели очи. Стоманата, притисната до скулата й, остави кървавочервена резка.

— Продължавай в същия дух — каза Кол. — Така ще ми е по-лесно.

Специалният агент вдигна „Беретата“. Уили видя тъмните му очи, видя дулото на оръжието — черна дупка към вечността, и изкрещя:

— Луд ли си бе?

— Да.

И Далтън натисна спусъка. Чу се само сухо металическо изщракване!

— Мамка му! — смаяно викна агентът.

Уили блъсна жената към него и се затича към една от завързаните на кея лодки.

Агентът подхвана жената с лявата си ръка, пусна я на земята и пак вдигна „Беретата“. Следващите гнезда на пълнителя бяха пълни. Зад купчината греди бе извадил един патрон — първия от пълнителя, но отдолу чакаше смъртоносното олово.

— Уили! — извика Кол.

Уили видя насоченото към него оръжие. Току-що то бе изщракало празно. И се хвърли с нож в ръка срещу лудия тип от ФБР.

Кол стреля три пъти. Уили падна по гръб в реката.

Пристанът „Томпсън“ бе пълен с полицаи. От патрулната полиция. От отдел „Убийства“ на вашингтонското полицейско управление. От групата за разследване на стари случаи. Полицаи в униформи, полицаи в костюми. Полицаи на мотоциклети, в патрулни автомобили и необозначени коли, дори двама на коне.

Специален агент Далтън Кол се беше облегнал на една кола и чакаше.

Оттатък пристана виждаше служебния автомобил. На задната му седалка седеше Ник Шърман със студен компрес на коляното — бяха му го направили хората от линейката, откарала ранените туристи в болницата.

Разследващите екипи от Бюрото и вашингтонското полицейско управление държаха агент Кол и детектив Шърман разделени, така че законът да получи докладите им, без те да могат да се уговорят помежду си.

Двама санитари от моргата бутаха към очакващия ги микробус носилка на колела, върху която лежеше тежък черен найлонов чувал.

„Убих човек — помисли си Далтън Кол. — Точно както го бях планирал.“

— Искате да кажете, че сте искали да застреляте заподозрения? — го беше попитал агентът от ФБР, поел случая.

— Не — обясни му Кол. — Но преди да постъпя в Бюрото, се заклех пред самия себе си, че ако се наложи да убия, ще го направя.

— Просто така? — попита агентът.

— А как иначе? — отвърна Кол.