Джеймс Грейди - Брутално

Татуираният погледна към вратата.

— Къде е Крис?

— Чака те. — Убиецът го застреля в гърдите с оръжието на Крис — 22-ри калибър, който първата му жертва беше носила, за да се чувства като детройтски професионалист.

Малокалибреният куршум улучи обутия в рокерски ботуши мъж и той раздра ризата си с огромните си ръце. Той погледна надолу: мъничка дупчица като червено…

Убиецът го простреля с втори куршум — в челото. Татуираният се строполи на пода и другият стреля още един път в черепа му, просто за да е сигурен. После прибра портфейла му, взе ските и раницата и заключи вратата на излизане.

Навън напълни резервоара на тойотата и две двайсетлитрови пластмасови туби от мотелската колонка. Носеше скиорски очила, за да скрие лицето си, но собственикът виждаше само цвета на парите.

На пет километра от мотела тойотата остави магистралата и пое по затрупан от снега чакълест път. На пет пъти убиецът трябваше да разрива снега пред автомобила. Шосето прехвърли един хълм, от който се разкриваше гледка към сивкавата повърхност на замръзнало езеро. В облак бял прах тойотата се спусна надолу и спря на петнайсетина метра навътре в езерото. Ледът простена, но издържа.

Мъжът изключи двигателя и отнесе ските и раницата си на брега. После огледа района с бинокъл. Безброй ели, от чиито клони се сипеше бял прах. Нямаше жива душа. Над полюляващите се дървета се носеше ястреб.

Убиецът обля тойотата с бензин от пластмасовите туби, после отвинти капачката на резервоара и направи бензинова следа до брега. Драсна клечка кибрит, почака пламъкът да се разгори и я хвърли върху греещата в цветовете на дъгата бензинова пътечка.

Към езерото пробяга огнена диря. После огнена топка погълна колата. Към небето се заиздига черен дим — големият риск, основното „ами ако…“: какво щеше да се случи, ако забележеха дима?

Резервоарът на тойотата експлодира. Автомобилът се завъртя по леда и от него се надигна пара, за да се смеси с черния дим. Ледът под горящите останки се пропука и със съскане погълна колата.

Водата се развълнува, после се успокои.

Докато метне раницата на гърба си и си сложи ските, над дупката вече се беше образувала ледена коричка. Той заби щеките в снега и пое към градчето, в което „нечий съпруг и нечия съпруга“ водеха тайния си живот. Преди залез-слънце отново щеше да се присъедини към скиорската група, с която бе дошъл тук. Плащаше в брой, държеше се скромно и използваше чуждо име. Никой не го познаваше.

Убиецът се поправи: никой от тях все още не го познаваше.

След осем дни — беше вторник сутринта — в едно сепаре на един вашингтонски ресторант седяха трима мъже. През прозореца до тях се виждаше комплексът, наричан „Уотъргейт“.

— Вие двамата не можете ме излъга — каза Уили Смит на двамата, седнали срещу нещо. — Едно казвате, съвсем друго е действителната истина.

— И каква е „действителната истина“? — попита единият — човек с посребрена черна коса, белези по дясната скула и тъмни очи. Далтън Кол, специален агент от Федералното бюро за разследване.

Уили извади от вътрешния джоб на дънковото си яке цигари и запалка и продължи:

— Вие сте истински. Знам какво правите.

— „Истината“ е, че тук е забранено да се пуши — отвърна детектив Ник Шърман от отдел „Убийства“ на вашингтонското полицейско управление. Беше тъмнокос, със сини очи и усмивка, която разкриваше изпочупени зъби.

Уили издуха дима към двамата представители на закона и се засмя.

— Че арестувайте ме тогаз.

— Че ти какво си мислиш правим? — рече Ник Шърман.

— Знам какво казвате , че правите. — Уили носеше съвършено законен сгъваем нож в кожена кания на колана. — Същото, дето казаха, че правели ония униформени момчета, дето ме сгащиха преди две години.

— Искаш да кажеш — отвърна Шърман, като се надяваше, че касетофонът в джоба му работи, — че първите полицаи, с които си говорил, са ти казали, че си заподозрян в поредица от тежки престъпления, така ли?

— Да бе — потвърди Уили. — Казаха ми наизуст цялата книжка.

— Ние също ти съобщихме правата — рече Шърман. — Спомняш ли си? Първия път, когато се срещнахме у вас.

— Да бе — повтори Уили. — Нали сте приятелчета от групата за разследване на стари случаи. Рекли сте си: „Виж го ти Уили Смит — май се е забъркал в кражба на автомобил“.

— В кражба на автомобил, отвличане, изнасилване и убийство — добави Кол.

— Вижте какво ще ви кажа — наведе се над масата Уили. — Не можеш изнасили жена, ако тя не иска. Всичките тия неща са пълни глупости, дето ги използват кучките, за да натикат истинските мъже в пандиза.