Джеймс Грейди - Брутално

Агентът се увери, че наблизо няма никого, и каза:

— Вижте, придържайте се към обичайната терминология. Аз изповядвам същата философия, но не я споделям с никого.

На пристана спря нова кола, цялата в антени. От нея слязоха четирима: шофьорът — специален агент от ФБР, специалният агент, ръководещ вашингтонското оперативно бюро на ФБР, заместник-началникът на отдела за криминално разследване на ФБР и един от помощниците на заместник-министъра на правосъдието на Съединените американски щати. Четиримата се насочиха към Кол.

— Специален агент Далтън Кол? — попита заместник-началникът на отдела за криминално разследване.

— Да, сър.

Заместник-началникът бе един от двайсет и двамата най-могъщи служители във ФБР, най-могъщата институция на реда в Съединените щати.

— Чиста стрелба или не? — попита той агента, който бе поел случая.

— Сър? — попита агентът неразбиращо.

— Чист ли е агент Кол, или не?

— Сър, разследването още не е завършило.

— Чухте ме. Чист ли е, или не — и ми отговорете веднага!

Агентът облиза устни.

— Чист е.

Висшият служител от Бюрото се обърна към полицаите от вашингтонското управление.

— Имате ли нещо против това мнение?

— Вижте — отвърна един сержант от отдел „Убийства“. — Случаят е от компетенцията на федералните власти, а и нашият човек изобщо не е имал време да провери нещата. Ако се оправите с патрулната полиция, откъм нас няма да има проблеми.

Заместник-началникът се обърна към местния ръководител на оперативното бюро на ФБР — формално шеф на Кол.

— Разберете се с патрулните. Погрижете се до утре сутрин този агент да е чист и готов да изпълнява служебните си задължения. Ако възникнат проблеми, свържете се направо с мен. Не искам никакви усложнения. Имате ли въпроси?

— Не, сър — отвърна специалният агент.

— Агент Кол — каза заместник-началникът. — Елате с нас.

Министерството на правосъдието се намира по средата между Капитолия и Белия дом, сива каменна грамада, незначителна в сравнение със собствената си рожба от кафяв пясъчник оттатък улицата — сградата на Дж. Едгар Хувър, главната квартира на Федералното бюро за разследване.

Петият етаж на министерството е равнище на власт, предизвикваща едновременно страхопочитание и присмех у неговите деветдесет и пет хиляди служители — включително и онези двайсет и четири хиляди от тях, които работят във ФБР. На петия етаж е главното седалище на министъра на правосъдието на Съединените щати — висшият служител на закона във федералното правителство. Малко след неговия кабинет по тъмния коридор с дървена ламперия има заседателна зала с безброй портрети на министри на правосъдието по стените. Всички гледат към масата и дванайсетте стола с твърди облегалки в центъра на залата.

В единия край на тази маса седеше Далтън Кол. Сърцето му тупкаше. По време на пътуването дотук никой не му беше казал нищо. Единствената му мисъл бе: „Как успях така да прецакам нещата?“.

В отсрещния край седеше заместник-министърът на правосъдието.

— Ако заявите, че сте годен да изпълнявате служебните си задължения, трябва да сте абсолютно сигурен в това — каза той на Кол.

„Годен да изпълнявате служебните си задължения?“

— Станалото — станало — измърмори специалният агент.

После разбра: „Това няма нищо общо с евентуална грешка, допусната от мен! И каквото и да стане тук… Не мога да се откажа от нещо толкова голямо“.

— Съвестта ми е чиста. Може да сънувам кошмари, но в крайна сметка ще се събудя. Мога да си върша работата.

Заместник-началникът на отдела за криминално разследване на ФБР седеше отляво на заместник-министъра — вторият човек в министерството. Съветникът на заместник-министъра седеше от дясната страна на шефа си.

„Тук е само един от ръководителите на ФБР — помисли си Кол. — Това е територия на министерството и тези министерски хора са адски важни клечки. Случаят е от компетенциите на министерството.“

— Агент Кол — каза заместник-министърът, — трябва да разглеждате дори самото провеждане на тази среща тук като секретно. Разбирате ли?

— Да, сър.

— Чували ли сте за Фарън Сиърс? — попита заместник-министърът.

— Естествено — отвърна Кол.

Съветникът на заместника, който преди политическата му партия да спечели последните президентски избори беше работил като съветник в сенатска комисия, каза:

— Сякаш не ни бяха достатъчни Рос Перо, Джеси Джаксън, Колин Пауъл и отец Фаракан. И сега идва това политическо подобие на милиардера Малкълм Екс, на Мартин Лутър Кинг или Бил Гейтс — Фарън Сиърс.