Джеймс Грейди - Брутално

— Аз лично предполагам, че все пак си решил да я поопипаш — каза Кол.

— Обаче като не са успели да открият нещо повече, обикновените ченгета са се отказали. И така попадаш в групата за разследване на стари случаи.

— Тоест в нашите ръце — поясни Кол. — И сам се прекара.

— Разбираш ли — каза специалният агент, — макар от разговорите ни да знаеше, че си заподозрян, ти не даде никакво обяснение, което адвокатът ти да може да представи на съдебните заседатели. Никакво обяснение за това как отпечатъците ти те свързват с Джени Дейвис.

— Каза ни, че изобщо не я познаваш — рече Ник. — Че не си виждал нито нея, нито колата й, че никога не си продавал автомобили и не си пазарувал в магазините, в които е пазарувала тя. Че никога не си се приближавал до нея, нито пък до болницата, в която е работила — „на повече от километър“, струва ми се, това бяха думите ти.

— Каза ни, че никога не си работил като автотехник — продължи Кол. — Че никога не си работил в бензиностанция, нито на паркинг. Или в автомивка.

— И така — рече Ник, — господин Основен заподозрян в убийство, единственото, което не си ни казал, е как отпечатъците ти са се оказали на онази кола.

— Както и да постъпиш, Уили, ти си… — започна Кол.

Неочаквано сервитьорката се изправи до тях.

— Вижте, господа, тук сте вече от…

Уили замахна със запалената си цигара към лицето на детектива, Ник го отблъсна и отскочи, но Уили блъсна сервитьорката в него. Двамата се стовариха на пода. Уили хвана масата и я бутна към Кол.

— Не мърдай, мамка ти! — извика от пода Ник.

Сервитьорката се беше вцепенила върху него.

Далтън блъсна масата на другата страна. Порцелановите и стъклените чаши се изсипаха на земята. Уили хвърли един от столовете през прозореца.

На тротоара избухнаха хиляди парченца стъкло. Столът падна сред тълпата туристи, които зяпаха „Уотъргейт“ оттатък улицата.

В момента, в който прозорецът се разби, пред него минаваше една жена от охраната на комплекса, изоставила поста си, за да си купи цигари. Тя видя, че от назъбената дупка изскача мъж и извика:

— Хей, господине! Какво…

В носа й се заби юмрук и тя усети, че револверът, който й беше забранено да изнася навън, изскача от кобура си.

Кол се метна през прозореца в секундата преди едно голямо парче стъкло да падне като нож на гилотина над зейналата дупка, видя Уили, видя как ръката му се вдига, как нещо черно се насочва срещу нещо…

— Залегни! — изкрещя Кол.

Оръжието изгърмя, но агентът вече се бе хвърлил на земята между два паркирани автомобила.

Туристите запищяха и се разбягаха като плъхове.

Кол се показа над багажника на колата, стиснал с две ръце 9-милиметровата си „Берета“.

— Залегни! — извика той. — ФБР! Всички залегнете!

С пистолет в ръка, Ник Шърман изскочи през дупката в прозореца.

Някакво шест-седемгодишно момиченце изпадна в паника и се затича. Уили изскочи иззад един паркиран туристически автобус и насочи револвера към ченгетата. „Граждани на огневата линия!“ Детективът се зае с детето, а Кол стреля в един от прозорците на ресторанта. Гърмежът и звънтенето на разбитото стъкло за миг стреснаха Уили и Ник успя да издърпа момиченцето между два паркирани автомобила.

Уили стреля два пъти по колата, зад която се криеше Кол, после се сниши зад автобуса. Туристите стояха като заковани — кой където е. Кол чу как момиченцето хлипа.

— Ник! — прошепна специалният агент.

— Добре съм! — разнесе се глас един автомобил зад него. — Боли ме коляното!

Преди дванайсет години един пиян шофьор беше блъснал патрулната кола на Ник и бе наранил гърба и крака му.

Кол чу, че колегата му предава по радиостанцията код 13 — „полицаи в опасност“. Някъде в далечината се чу сирена на полицейски автомобил. Агентът запълзя по тротоара покрай автобуса, прицелил се към мястото, където преди малко се беше показал Уили.

„Спокойно — каза си той, докато наблюдаваше как отражението му в страничното огледало се уголемява. — Много спокойно.“ И щом стигна до предното колело, се метна между автобуса и колата, насочил пистолет към мястото, където Уили…

… го нямаше.

Разнесе се изстрел и куршумът на Уили проби дупка в автобуса. Престъпникът тичаше към бензиностанцията в края на паркинга… хвърли се зад контейнера за боклук.

Кол стреля няколко пъти в зелената стомана на контейнера и хукна натам.

„Остават му още два куршума.“

Уили прескочи пустееща през зимата цветна леха, завъртя се, зад него на улицата се движеха автомобили, а пистолетът му…