Джеймс Грейди - Брутално

— Ти вече си бил в пандиза, Уили — малко нервно отвърна Кол. — Излежал си две присъди за въоръжен грабеж.

— Това беше преди, сега е друго.

— Та преди две години — продължи агентът — някой отвлякъл Джени Дейвис от паркинга на болницата. Натикал я в багажника на автомобила й. Взел й колата, парите и кредитните карти. Направил… каквото искал с оная си работа. Бил й завързал очите, та да не може да го разпознае. Била е добра медицинска сестра, имала е син и съпруг. Защо според теб е трябвало да я убива?

— Кучките винаги намират начин да те прецакат. Но откакто излязох от затвора, не съм извършвал никакви престъпления. — Уили угаси цигарата си. — Разбирате ли? Преди месец и половина обаче се появявате вие и ми стоварвате някакви глупости. И оттогава не ми давате мира. По дяволите, аз обичам компаниите, нали? Водите ме с вас, купувате ми кафе, сандвичи…

— Хубаво е човек да има свободно време — вметна Кол.

— Вижте сега, аз съм в изпитателен срок! Затуй не мога да си намеря работа: жертва съм на това тежко време след Студената война.

— А какво си работил? — попита специалният агент.

— О, божичко! — възкликна Уили. — Стига с тия глупости! Знам какво всъщност правите вие двамата!

— И какво правим, Уили? — попита Кол.

— Мамите шефовете си! Мислите си, че като продължавате да бачкате по този неразрешен случай, ще си спасите задниците от куршумите на улицата! Но това няма да мине — освен ако нямате заподозрян!…

— И това съм аз — продължи Уили и запали нова цигара. — По дяволите, лепнали сте се за мен и ми задавате тъпи въпроси — че аз ви пазя живота бе, момчета!

— Уили — рече Ник, — сам ли измисли всичко това?

Уили сви рамене.

— Очевидно е трябвало да станеш астрофизик — каза Кол. — Но някога случвало ли ти се е да работиш в автомивка?

— Че кво ми е на професионалното досие? Вие двамата да не би да ми пишете биографията? — Уили погледна към изхода. Тъпи ченгета: защо го бяха оставили да седне на стола, от който можеше да държи под око всички влизащи в ресторанта?

Детектив Шърман седеше от външната страна на сепарето, между Уили и единствения път към вратата. В отражението на прозореца той видя, че сервитьорката взима кафеника и се насочва към тях. Шърман пъхна ръка под масата — така че Уили да не може да го види — и й даде знак да се върне.

— Защо, какво има? — попита Кол. — Ако казваш истината, какво значение има въпрос като този къде си работил?

Уили издуха дима към лицето на агента от ФБР.

— Е — повтори Кол, — някога работили ли сте в автомивка, господин Смит?

— Майната ти.

— Ами тогава — рече Ник, — значи имаме действителен проблем.

Уили видя заплахата в очите му и трепна.

— Какъв проблем?

— Ти току-що стана заподозрян номер едно! Вече можеш да ни обясниш какви идиоти сме или да не казваш нищо! Можеш да си вземеш адвокат, даже да нямаш пукнат грош! Сега си тръгваме — имаме и друга работа.

Двамата го оставиха малко да се помъчи, после Ник каза:

— Значи искаш да я караме съвсем официално и да идем в управлението, така ли?

Уили знаеше, че отиването в управлението означава да тръгне по веригата на правораздаването. На юридически език мълчанието му говореше и за разбирането, и за намеренията му.

— Става дума за убийство, кражба на кола, отвличане, въоръжен грабеж и изнасилване — рече Кол.

— Преди две години — продължи детектив Шърман — вашингтонската полиция е намерила колата там, където си я зарязал. Джени Дейвис е била натикана в багажника, гола и пребита до смърт. С разкъсвания от насилствен полов акт.

— Сигурно си бил с презерватив — каза Далтън. — И не си смъкнал гащетата си, за да не оставяш косми.

— Така че нямаме ДНК — рече Ник. — Не успяхме да проследим и кредитните карти — сигурно си ги продал на улицата.

Димът от цигарата на Уили се издигаше към тавана на светлия уютен ресторант.

— Няма и свидетели — прибави Ник. — Обаче имаме нещо друго.

— Отпечатъците от палците ти — каза Кол. — На багажника.

Представителите на закона наблюдаваха Уили. Той гледаше дима от цигарата си. В отражението на прозореца Ник Шърман видя, че сервитьорката се отправя към тях със сметката в ръка и отново й даде знак под масата да не идва. Тя се върна на касата.

— Отпечатъците не доказват нищо!

— По дяволите, Уили! — рече Ник. — Тъкмо това заявяват от прокуратурата! Казват, че всеки адвокат може да измисли „основателни обяснения за съмнение“ за начина, по който отпечатъците ти са се оказали на тоя проклет багажник.