Джеймс Грейди - Брутално

Разминаха се с мъж с бяла риза и вратовръзка и с пластмасова чашка в ръка. Из мраморния коридор се разнесе аромат на кафе.

— Заради бизнес империята на Фарън ли сме тук, или заради политическата му машина? — попита Кол.

— Каква е разликата? — рече Лейбовиц. — При Фарън работят хиляди хора — те пращат всяка сутрин на работа сенатори, президенти и кметове. Армиите маршируват заради стомаха си, избирателите гласуват заради заплатите си. Това прави човека, който им дава заплатите, изключително могъщ — и в политиката, и в бизнеса.

— Това не е цялата истина — възрази Кол. Стъпките им отекваха из коридора. — Американците залагат живота си за…

— За безсмъртни принципи във време на криза — завърши вместо него Лейбовиц. — Да, да, да. Но иначе, в ежедневието, за какво според теб избирателите искат да се грижат техните политически слуги?

— За американската мечта — отвърна инспекторът.

— С всеки изминал ден все повече започваш да говориш като Фарън. Това е комплимент.

— Не ми прозвуча така.

— Значи не си ме слушал — каза адвокатът. — Фарън очевидно е успял да ме убеди, че неговият кръстоносен поход за американската мечта е най-добрата работа, която мога да върша. Но той не е единственият, който трябва да мъкне тази проклета мечта из тези кървави окопи.

— Плаща ти се добре — отвърна Кол.

— По-малко, отколкото струвам на пазара.

— Щом струваш толкова много — рече инспекторът, — защо сме тук в петък, след като повечето сенатори са си отишли вкъщи?

— Защото армиите се командват от сержанти, не от генерали.

Лейбовиц отвори една врата с надпис „Подкомисия по антитръстовите и бизнес въпроси“ и след малко Кол седеше до адвоката пред бюрото на наближаваща четирийсет години жена с остригана до кожа коса и очи, по-големи дори от очите на Лорън.

— Разбира се — казваше Лейбовиц, — интересите на вашия председател съвпадат с нашите.

— Нима? — попита съветничката в подкомисията. — И как?

— Естествено ние ще окажем пълно съдействие на подкомисията.

— Шефът ми ще ви бъде признателен. Той мрази да издава призовки.

— Да — отвърна Лейбовиц, — събирането на комисията за гласуване е много досадно. Но ние не виждаме причина да искаме призовка.

— Свидетелите рядко искат да бъдат призовани.

— И ние не искаме — каза адвокатът. — Но на вас може да ви се наложи да пратите на нас и на министъра на правосъдието призовка, за да…

— На министъра на правосъдието ли?

— Да, за да представлява министерството.

— Обикновено Конгресът не призовава институциите.

— За съжаление, това може да е единственият начин честно, адекватно и изцяло да отговорите на загрижеността на председателя.

— Обърквате ме — каза сенатската специалистка по антитръстово законодателство — пост, който я правеше по-влиятелна и значима от няколко хиляди частни адвокати, получаващи повече пари от нея. — Да не би да говорите за спецчастта на Министерството на правосъдието, която разследва…

— Нас не ни „разследват“ — прекъсна я Лейбовиц. — В министерството се извършва промишлена проверка. Точно затова ни е трудно да ви предоставим исканите от вас документи. Министерството е ангажирало юристите и счетоводителите ни на цена, която може да се отрази на по-долните равнища служители в нашите компании и…

— Оставете това. Чела съм анализите на „Уолстрийт“ на компаниите на господин Сиърс. Той може да си позволи и по-големи разходи. Пък и адвокатите ще му се приспаднат от данъците.

— Слава богу, че поне с нещо сме популярни ние, адвокатите!

Кол усети, че ледът в очите на жената зад бюрото започва да се топи.

— Ние сме загрижени — каза Лейбовиц, — че Министерството на правосъдието държи комисията ви на тъмно за онова, което прави — по същия начин, както и самите нас. Прибавете към това и чисто физическите трудности да се налага да се готвим за изслушване пред вашата подкомисия, като в същото време се опитваме да измислим как да удовлетворим желанията на министерството. Единственото, за което молим, е достатъчно време, за да ви помогнем честно и изцяло.

— О — рече тя. — Нима? Това ли е всичко?

— Справедливостта е основната грижа на вашия шеф — отвърна Лейбовиц. — И ако ние сме готови да отворим документацията и сърцата си…

— Съмнявам се, че председателят ще иска Фарън да му изпее любовна песен.

— Каквото и да поиска да му изпеем, ако е справедлив, ще трябва да накара и Министерството на правосъдието да направи същото. Ако ние свалим всичките си карти на свидетелската маса, същото би трябвало да направят и те.