Джеймс Грейди - Брутално

Овдовялата, бездетна госпожа Олсън много обичаше да слуша радио. Обичаше и да взима вана, да лежи по гръб и да затваря гадните си очи, докато сбръчканата й плът се киснеше в пълната с пара жълта стая. За щастие радиото имаше дълъг кабел. Щеше да е чудесно, ако беше получила инфаркт, когато й извика: „Дръж!“.

Сигурно имаше сапун в очите и размахваше ръка, за да намери хавлията си. „Колко жалко“ — бе казала полицията. Сигурно не бе чела брошурката за опасностите вкъщи — а пък пожарникарите доброволци ежегодно я караха да я дава на децата, нали?

Никой не се запита какво е слушала старицата. Никой не попита Крис Харви кого е видял да излиза онази нощ през прозореца на спалнята й. Крис Харви също не би трябвало да е на онази уличка. Той знаеше какво мислят за него в града. Знаеше колко му вярват. Знаеше какво ще му се случи, ако издаде не когото трябва.

Последната година онова момче най-после получи първата си присъда като малолетен — за кражба на автомобил. Затвориха го. Но той се върна и така се избави от участта си на пълна нула.

Големият миг. „Виж го! Призови го!“ Това беше той. Това щеше да стане, когато всички разберяха онова, което щеше да ги накара да разберат — и леглото се превръща в разтърсващ електрически огън.

Нощ. Тъмни улици. Далтън Кол, Сали Пикет и Ник Шърман седяха в секретната квартира.

— Ако онова, което са засекли кретените от БАТО, е вярно — каза Ник, — Фарън е само първата цел на убиеца. Коя е втората?

Гласът му бе овладян. След срещата с Фарън беше пийнал, след като паркира колата също удари едно бързо. Затвори бутилката със съзнанието, че няма да има нова възможност още много време. Спокойно. По дяволите господин Умника Фарън Сиърс.

— До свети Валентин остават две седмици — каза Сали. — Нали така се казва в онзи имейл.

— Но кой е втората цел на убиеца? — повтори Ник.

— Не можем да мислим и това — отвърна Кол. — Знаем само за Фарън Сиърс. Имаме убиец, който се приближава. Освен това някъде в организацията на Фарън има шпионин — подслушвателите в АА потвърждават информацията от Рики. Най-многото, което могат да направят Айгър и Слоусън, е да се чудят как да признаят какво са правили Харви и Лъстър и в същото време да избегнат ареста.

— Рики ги манипулира и двамата — каза Ник.

— Това е трагедията й — отвърна Кол. — Айгър и Слоусън не знаят, че тя им дърпа конците.

— В мига, в който разберат — рече детективът, — тя е мъртва.

— Ако усетим, че е в беда, ще наредим на хората от Айдахо да я измъкнат — каза Кол.

— Какво? — попита Сали.

— На всяка цена и с всякакви средства. Включително с нахлуване в собствеността им. Трябва да предотвратим друго престъпление.

— Като рискуваме основната си цел ли? — попита агентката.

Тримата се спогледаха.

— Нареди на групата да я пазят — каза Кол.

— Слушам, сър. — Ник потупа папката пред себе си. — Сестрата на Крис Харви. Няма кредитни карти. Нито шофьорска книжка и телефон. Не плаща за ток и вода, не е регистрирана като гласоподавател, няма съдебно досие, нито смъртен акт. Десетина пъти е арестувана за алкохолизъм.

— Според нас двамата не са се виждали от години — прибави Сали.

— Тя е последната връзка с Харви, която още не сме установили — каза Кол. — Открийте я.

Ник разтри челото си. И пъхна в устата си ментов бонбон. После протегна пакетчето към партньорите си. Те поклатиха глави.

Далтън задържа поглед върху него — докосване, което и двамата почувстваха. Инспекторът премести очи към Сали и каза:

— От теб зависи. Не мога да ти заповядам да го направиш. Ако се съгласиш, рискуваш не само кариерата си.

— Искаш да наруша закона, така ли? — попита тя.

— Да. И ако ни хванат, аз ще си получа куршума за това, но и теб ще изправят до стената. Или зад стените.

— По дяволите — каза Сали, — голям капан е тая наша служба.

— Мога да получа помощ от Бюрото — продължи Кол. — Да те свържа с техническия отдел за ключалката и с ГКА.

ГКА — групата за компютърен анализ във ФБР.

— Вече си се обадил на когото трябва, нали? Ами ако бях отказала?

Той сви рамене и й подаде лист хартия.

— Това са името и номерът, написани на ключалката на заключения шкаф. В ТО могат да го използват, за да направят от теб изпечен крадец.

— Аз вече съм. — Сали извади от джоба си дискета за малък компютър. — Служителите ги използват, за да програмират лаптопите си. Никой не си прави труда да заключва чекмеджетата, в които ги държат. В ГКА могат да открият нещо, което да ни е от полза.