Джеймс Грейди - Брутално

— Вече си го направила? — рече Кол. — Технически погледнато, ти си свършила черната работа без разрешение.

Сали сви рамене.

— Е, значи не би трябвало да се тревожа за твоята чувствителност — каза инспекторът.

— Аз обаче не мога да престана да се тревожа — отвърна Сали. — Винаги съм обвинявала едновремешните ченгета за методите им на наблюдение на доктор Кинг. А ето че сега и аз правя същото.

— Не ти — ние правим същото — поправи я Кол. — Ако някой отвори онзи заключен шкаф, преди да си свършиш работата, ще намери вътре ножа за писма. Няма нужда да си гений, за да разбереш защо е там.

— Да речем, че Монаха и хората му го открият — каза Сали. — Ако поставят човек на вратата, ще разбера.

— Бъди предпазлива и действай умно — отвърна инспекторът. — Каквото и да има вътре, не си заслужава да провалим прикритието си.

— Нито пък да пострадаш — прибави Ник.

За миг замълчаха.

— Докато се внедрявахме в групата на Фарън, най-добрата тактика беше да се съсредоточим върху убиеца — каза Кол. — Сега започваме да търсим предателя.

— Бюрото извърши подробна проверка на всички доброволци и служители, чиито имена им дадох — отвърна Сали. — Засега няма нищо особено.

— Ами четиримата на върха? — попита Ник. — Жената?

— Лорън — рече Кол.

— Ууд, Монаха и Лейбовиц — продължи детективът.

— Те навярно имат да губят най-много, ако Фарън бъде убит — каза Кол. — Без него с кръстоносния им поход е свършено.

— Вътрешният човек може да е най-обикновен доброволец — предположи Сали. — Шпионин на съвсем ниско равнище.

— Онзи имейл е заповед — възрази Ник. — Не е просто информация.

— Затова сега двамата със Сали започваме да се занимаваме с шефовете в групата на Фарън — отвърна Кол. — Съвсем отблизо и лично. Аз поемам Лейбовиц.

— И Лорън — прибави Сали. — Тя по-добре се разбира с теб.

— Щом така смяташ.

— Това ми оставя Ууд и Монаха — каза агентката.

— Внимавай с Монаха — предупреди я Кол.

— Ами Фарън? — попита Ник.

— Какво Фарън? — рече Сали.

— Той е умен тип — каза детективът. — Играч от класа.

— Той не играе игрички! — отсече тя. — Не е като…

— Естествено, че е. — Ник видя, че тя едва се сдържа. — Бивш затворник е. Може да е инсценирал всичко това.

— Какво? — попита Кол.

— Праща убиец, когото може да жертва, използва ФБР, за да го хване, и се превръща в жив мъченик, в герой.

— Фарън е достатъчно умен, за да измисли такава игра — отвърна Кол. — Но никога не би могъл да предвиди, че двама типове от БАТО ще му подхвърлят незаконни подслушватели. Така че не се връзва.

— Не и с онова, което знаем до този момент — настоя Ник. — Освен ако всичките спънки, които ни прави, целят да скрият инсценировката, а не политиката му.

— Какво имаш против него? — попита Сали. — Той е…

— Нямам нищо за или против него. — Ник се усмихна криво. — А вие?

— На — каза Джон Лейбовиц на следващата сутрин, когато слязоха от таксито пред „Дърксен“, офис сградата на Сената, и подаде на Кол куфарчето си.

— Тук съм, за да помогна на Фарън — каза инспекторът. — А не да ти нося багажа.

Лейбовиц постави облечената си в ръкавица длан на рамото му.

— Аз съм политическият генерал на Фарън. Генералите не носят куфарчета. Ако го вземеш, ти очевидно ще си помощникът — а аз очевидно ще съм генералът. Такова е възприятието, а възприятието поражда властта.

Кол мълчеше.

— Там горе — прибави Лейбовиц — ще ни трябва цялата власт, която сме в състояние да получим.

Влязоха през въртящата се месингова врата в мраморната сграда. Лейбовиц се усмихна на полицая от охраната, нарече го по име и в отговор получи „Добро утро, господин конгресмен“. Провериха го с детектора за метал и апаратът избръмча.

— Свършиха дните, когато имах банкноти — каза адвокатът на полицая. — Джобовете ми са пълни със стотинки. Искаш ли да…

— Не, всичко е наред, господин конгресмен — отвърна ченгето.

„На хълбока ми няма пистолет, за който да се налага да обяснявам — помисли си Кол, докато минаваше през същата процедура. — Все още.“

Влязоха в свят на шахматни мраморни подове, махагонови ламперии и сводове. Коридорите бяха пълни с екот: гласове, телефони, стъпки.

— Петък е — тихо каза на инспектора Лейбовиц, докато сваляше ръкавиците си от телешка кожа. — Какво означава това?

— Генерале — отвърна Кол. — Аз съм обикновен помощник, а не телепат.

Бившият конгресмен се усмихна.

— В петък почти никога няма заседания и Сенатът се опитва да работи. Ако останеш във Вашингтон, избирателите ти си мислят, че не те е грижа за тях. Ако се върнеш в щата си, не можеш да вършиш тук работата, която същите тези гласоподаватели са те избрали да вършиш. Винаги правиш едновременно две неща. Вършиш работата, която си избран да вършиш, и правиш всичко възможно да получиш мандат на следващите избори.