Джеймс Грейди - Брутално

— Аха — каза тя. — Най-после схванах.

— Но като имаме предвид всичко — работата, пролетната ваканция, други фактори — изчакването на по-разумно време за цялостен анализ на необходимостта от изслушване ще…

— Какви „други фактори“?

Лейбовиц се усмихна.

— Ако председателят и администрацията започнат разследване на Фарън Сиърс точно сега, когато печели хиляди сърца и умове за нов начин на мислене… ами, може да се получи впечатлението, че политиците надигат вой, за да дискредитират един добър, преуспяващ, изплащащ данъците си, отварящ работни места за американци лидер, чиято личност представлява заплаха за тях. Председателят не иска законодателната му работа да се смеси с тактика на политическо оклепване.

— Леле! — престорено възкликна тя. — Само как го казахте.

— Шефът ми е точно такъв човек.

— Спестете ми това — отвърна жената. — И понеже говорим за разследване — чух, че предварителен състав на съдебни заседатели разглежда местния проект на господин Сиърс.

— Стотици предварителни състави заседават къде ли не — рече Лейбовиц. — Включително няколко точно под Капитолия. Чух, че през някаква стена във Вашингтон можело да се наблюдават дори някои депутати.

— Разкажете ми за Чикаго — настоя тя.

— Нито Фарън, нито която и да е от компаниите му са получавали призовка от какъвто и да било предварителен състав на съдебни заседатели — отвърна адвокатът. — Разбира се, съдебните заседатели биха имали преимущество пред нуждите на комисията ви. Това не зависи от нас — просто такъв е законът.

— Така или иначе, вие искате отлагане.

— Искаме съответни процедури в подходящо време — поправи я Лейбовиц.

— Ще се погрижа да уведомя председателя колко сте загрижени. — Тя се изправи.

— Предайте му и личните ми поздрави — каза адвокатът. — За последен път го видях на един прием.

— Господи, радвам се, че не споменахте и нещо за чековата си книжка. Това би могло да се изтълкува погрешно.

— И двамата сме добри адвокати — отвърна Лейбовиц. — Освен моя приятел тук. Познавате ли се с Далтън Кол?

— Не.

— Просто се чудех дали не сте го виждали из Капитолия. Очевидно рано или късно всички минават през вашата комисия.

— Той не работи ли при вас? — смръщи се съветничката.

— Консултант е — отвърна Лейбовиц. — Съвсем нов. От „Джеймс груп“. Сигурен съм, че ако поразпитате, ще чуете нещичко за него. И ми го съобщете. Обичам да съм информиран за сътрудниците ни.

В коридора Кол насочи Лейбовиц към задънен завой над стълбището с месингов парапет.

— За какво беше всичко това?

— Спечелих време, за да видим кой какво ни готви — каза адвокатът.

— Не работата, която имаше с нея, а онези глупости за мен! Ако искаш да провериш самоличността ми, обади се в Белия дом!

— Разбери ме. Фарън държи на теб. Може да си очаровал Лорън, но в моята конюшня си просто нов кон. — Джон Лейбовиц, бившият конгресмен, възпитаникът на Харвард, лобистът изгледа Кол с поглед, пълен със стомана. — А сега е време да вървим.

— Ами Чикаго? Ако си имаме проблеми с предварителния състав там, трябва да го знам, за да направя съответните анализи.

— Чикаго не е твоя…

Вратата на един от кабинетите се отвори и в коридора излязоха двама мъже. Единият наближаваше петдесетте, носеше двуредно сако, имаше руса коса и червендалесто лице. Спътникът му още нямаше четирийсет и носеше кръгли бухалски очила.

— Човек никога не знае на кого ще се натъкне из тези проклети коридори — каза мъжът с бухалските очила.

Лицето на Лейбовиц изведнъж засия като включен прожектор.

— Хей, Джоуъл! Как си? Как е Мими? Обзалагам се, че сенаторът още е бесен, че се ожени за нея и я отмъкна от екипа му.

— Не, смята, че така получава и двама ни само с една заплата.

Мъжът с двуредното сако се усмихна на адвоката. Кол видя везните в очите му.

— А ти как си, Дон? — попита го Лейбовиц. — Не очаквах да те видя тук.

— Здрасти — подаде ръка на инспектора Джоуъл. — Джоуъл Джонсън. Познаваме ли се?

— А, не — отвърна Кол. — Работя с господин Лейбовиц.

— Вече трябва да вървим — докосна го по ръката адвокатът.

— И ние, Дон — рече Джоуъл. — Аз съм зает човек.

— Ти върви, аз ще те настигна — отвърна другият.

Прощално кимване, после Джоуъл закрачи по коридора.

Лейбовиц отново докосна инспектора по лакътя.

„Стой неподвижен. Той иска да тръгваме. Затова стой неподвижен.“ Кол се представи на Дон и му съобщи цялото си име.

— Някои клиенти ми се обадиха за писмото ти — каза Дон на Лейбовиц. — Добра работа. Точно верният тон, не вой до небесата. Проучвателната комисия трябва да се съобрази с…