Джеймс Грейди - Брутално

— Бързаме, Дон — прекъсна го адвокатът. — Ще ти се обадя по телефона.

Кол се обърна, така че Дон да не може да види, че Лейбовиц го е стиснал за ръката — стискане, което прерастваше в теглене.

Мъжът с двуредното сако снижи глас, за да го чуят само двамата му събеседници:

— Моите хора трябва да знаят дали той стои зад теб, дали ти заставаш пред него, или…

— Всеки е свързан с всички — отвърна адвокатът. — Ще ти се обадя.

И почти избута инспектора на студа навън.

— Никога не прави така! Щом кажа, че е време да тръгваме, щом…

— Аз работя с теб, не за теб — спомняш ли си? И двамата работим за един и същ човек — освен онази комисия, за която не успя да попречиш на Дон да каже…

— Фарън има много проекти, които се движат едновременно, на различни равнища към наглед различни цели — прекъсна го Лейбовиц. — Той трябва да ги категоризира и…

— Назначен съм, за да помагам във всичко — рече Кол.

Адвокатът сви рамене.

— Щом искаш, ще поговоря с Фарън и ще му кажа, че настояваш да разрушиш системата, която е създал. — Бившият конгресмен махна за такси и продължи: — Между другото, добре е да проявяваш уважение и почит, когато говориш за или с мен пред някой друг. Просто придай на публичното си поведение човешки облик. И ме наричай Джон — прибави той. С усмивка.

Рано сутринта същия петък Кол каза на Сали:

— Ако успееш, ще имаме шанс.

— Би трябвало да стане — обади се хакерът от ГКА. — Седни така, че да можеш да виждаш екрана. И ръцете му. Трябва ни точният брой на натиснатите клавиши, както и първият и последният клавиш. Иначе няма да се получи.

— Ами ако той… — започна Сали.

— Стига си мислила — прекъсна я Кол. — Просто го направи.

— Не се тревожи — рече хакерът. — Никой няма да те убие, ако се провалиш.

„Не мен“ — помисли си тя по-късно, докато седеше пред компютъра в един от офисите в щаба на Фарън. Застаналият зад нея Ууд попита:

— Я пак ми повтори защо правим това?

— Защото Фарън смята, че е добра идея — отвърна Сали.

— Достъпът ти до информация е ограничен — каза Ууд. — Строго.

— Прекалено строго. Ако нямаме възможност да видим повече от вашите документи, няма да сме в състояние да ви помогнем. — Тя смекчи глас. — Знам, че съм досадна, но с мен може да се работи.

— Поне си си сложила хубав парфюм. — Погледът му остана студен.

— Слагам си го заради себе си, не заради теб. — Истина. Лъжа. И двете. Прикритие.

— Позицията ти е правилна. — Ууд посегна и включи компютъра. Машината забръмча и зареди системния софтуер. — Дръпни се от бюрото.

— Моля? — без да става от стола, попита тя.

— Дръпни се — повтори той.

— Но тогава няма да мога да виждам!

— Можеш да се дръпнеш назад — за малко.

„Поклатѝ глава, сякаш чак сега си го разбрала.“ Сали отблъсна стола си от бюрото. Не виждаше екрана, но можеше да наблюдава клавиатурата. В свитите си шепи криеше химикалка.

„Остави го, недей да мислиш…“

Ууд вкара в системата личната си парола…

„Видях първия клавиш: химикалката драсва чертичка по левия среден пръст. Пропуснах втория. Третият е десният палец — драсни го и продължавай да броиш клавишите: четири, пет, шест, седем е левият показалец — драсни го…“

Ууд натисна „ЕНТЪР“. Светлината от екрана проблесна по лицето му.

— Добре — рече той, — ела пак. Тук е цялото ни Движение. Речите на Фарън, служителите, данните от Интернет, сметките ни. Кажи ми параметрите на проучването си и ще видя какви пароли ти трябват.

— Но няма да ми дадеш лична парола, така ли? Не че искам. Не ми се ще случайно да проникна в някой от секретните файлове на вашето „отворено“ Движение и да свърша с куршум в главата призори.

— Не бих чакал толкова дълго — отвърна той.

— Шегуваш се за първи път, откакто се запознахме — каза Сали.

Ууд се усмихна.

— Възможно е.

— Трябва повече да вярваш на хората — рече тя.

— Вярвам, че хората са такива, каквито са.

— Знаеш коя съм — каза агентката.

— Разпуснатата система за сигурност пречи на работата. А и почти не те познавам.

Сали изреди биографичните подробности от прикритието си.

— Ето каква съм. Сега е твой ред.

— Тук сме да вършим работа. — Докато говореше, Ууд прелистваше страница след страница компютърни файлове. — Освен това всичко, което ми разказа, може да е легенда.

— Легенда ли? — с разтуптяно сърце попита Сали. — Каква легенда?

— Шпионски термин за…

— Аха, но защо? Защо аз? Защо изобщо някой? Мислиш ли, че е възможно да пратят шпионин на Фарън?