Джеймс Грейди - Брутално

— Може би онова, което тази вечер ще ти доставят шефовете, по-бързо ще ни отведе при него — каза Ник.

Сервитьорката се прозяваше в сепарето до вратата. Барманът гледаше късна телевизионна дискусия с някакъв политик. Двамата мъже в едно от сепаретата в дъното не обръщаха внимание нито на телевизията, нито на бирите си.

Мъжът срещу Кол отмести студените бутилки встрани и каза:

— Не искам да ти знам името, не искам и ти да знаеш моето. Не нося записващо устройство, за теб ще е най-добре също да не носиш.

— Ние сме федерални служители от една и съща институция — каза Кол. — Имаме законно право да разговаряме и да обменяме информация.

— Може и да е така. Но ако някой като нас направи дори само една непредпазлива стъпка, с един удар на съдийското чукче ще идат в кенефа години работа.

— Какво са ти казали шефовете? — попита Кол.

— Че си представител на Министерството на правосъдието, който разследва евентуална опасност за гражданските права на Фарън Сиърс.

— Съобщиха ли ти кои точно права?

— Едва след като им казах да вървят на майната си, ако не ми снесат повече информация. После казаха, че някой искал да го убие.

— Да.

— И това ли е целта на разследването ти? Или търсиш начин да ни запушиш устата отвътре, под претекст, че е възможно да нарушаваме гражданските права на Фарън Сиърс?

— Прекалено дълго си работил във Вашингтон.

— Личи, нали?

— Издирвам престъпници, които вече са убили двама души.

— Да не се майтапиш?

— Нямам време за майтапи.

— Недей да ми приказваш за време. Жена ми смята, че единствената причина, поради която не сме разведени, е, че никога не оставам вкъщи достатъчно дълго, за да забележа, че бракът ни се е разпаднал. Единствената вечер, когато се опитах да си тръгна от службата навреме, ме повикаха на Петия етаж, наредиха ми да се срещна с теб — който и да си ти — на това никакво място и да ти разкажа какво е известно на Министерството на правосъдието за Фарън Сиърс и неговата империя.

— Не знаех, че министерството разследва Сиърс.

— Официално не сме го разследвали. Проверяваме информацията като част от текущите си задължения за контрол.

— Това ли е публичното ви изявление? — попита Кол.

— Нашето публично изявление е, че не коментираме. Не можеш да пуснеш бомба като тази — че Министерството на правосъдието извършвало разследване. Ако го направиш, Уолстрийт ще ти пусне кръв. Особено след като федерален съдия е отхвърлил опита на шефовете ти да сключат сделка със засегнатата страна.

— От кой отдел си? — попита Кол.

Непознатият отпи от бирата си.

— По принцип преследваме мафиотски адвокати, но повечето от нас се занимават с антитръстови операции.

— Проучвате Фарън Сиърс за антитръстови действия, така ли?

— Виж, детектив — каза юристът. — Вълнуващ е дори само фактът, че ние с хората ми сме способни да правим нещо повече от това да отговаряме на телефоните. През седемдесетте и осемдесетте всички бяха на страната на ония с големите пари — а ония с големите пари не искат антитръстови проблеми. Затова станахме част от проклетите правителствени механизми за контрол, а сега, след като спестяванията и заемите вече са разграбени, гаранционните фондове на застрахователните компании са пресушени и средните корпорации са унищожени, ни канят обратно на масата. Така или иначе, законодателството ни е изостанало на светлинни години, за да се справи с всичко — от японските компании до октопод като Фарън Сиърс, който оперира с продукти и процеси, несъществували по времето, когато са били писани основните ни закони.

— Не сте започнали да се занимавате с Фарън Сиърс само затова — каза Кол. — Кой ви насъска срещу него?

Непознатият го погледна изпитателно.

— И аз съм работил във Вашингтон — поясни Далтън.

— Тогава знаеш какво е да си претрупан с работа федерален служител без достатъчно ресурси. Дават ти папката с уликите, фактологичните материали и напътствията — има достатъчно основания и вече свършена подготвителна работа, за да започнеш разследване — и проверката тръгва.

— Кой ви подхвърли информацията срещу Фарън?

— Получихме съмнителни факти и насоки от различни източници. — Юристът се усмихна. — Според теорията на антитръстовото законодателство, ако можеш да държиш пазарите свободни и отворени, когато някой се опита да измъкне повече, отколкото е законният му дял, другите получават възможност да го обвинят и завинаги да разрушат реномето му.