Джеймс Грейди - Брутално

Кухненският стол на Крис Харви бе пъхнат под масата, дрехите му видяха на закачалки, на стената като по конец бяха налепени средни страници от списания с голи жени. По екраните на трите му крадени телевизора нямаше и прашинка. Писмата от надзорниците по условното му освобождаване и един оръфан гимназиален бележник бяха поставени в картонена кутия в килера наред с гаранционна карта, показваща, че е купил червена тойота.

— Онзи старец в мотела, където е бил убит Лъстър, каза, че двамата мъже, наели стаята, са пътували с червена кола — рече Ник.

— Точните му думи бяха „беше нещо японско“ — прибави Сали.

— Къде ли е сега тойотата? — попита Кол.

В апартамента на Крис Харви в Бъркли откриха кутия 22-калиброви патрони от същия вид, с който беше убит неговият идол Брайън Лъстър.

— Убиецът прерязва гърлото на Крис в планината — каза Кол, — взима пистолета на Крис, убива Лъстър…

— После се прави на Каспър Призрака и изчезва — довърши Ник.

— Г. — поправи го Кол. — Името му е Г.

Най-близката известна роднина на Крис Харви беше проститутка, която се смяташе за „нещо като гадже“ — това според нея означаваше, че е взимала от него пари като подаръци, а не като заплащане.

— Ама адски се страхуваше да не гепи СПИН — каза тя на агентите. — Винаги безопасен секс, нали загрявате, и никога не искаше да го направим наистина, толкоз се плашеше.

Агентите убедиха проститутката да даде кръв, за да разберат дали следите от ДНК по чаршафите в апартамента на Харви не са на някой друг. Жената се оказа серопозитивна. Когато й го съобщиха, тя ги нарече „лъжливи кучи синове“ и избяга.

Все пак от нея научиха, че родителите на Крис Харви са починали. Единствената му известна роднина беше сестра му, която, както се изрази проститутката, „хич не искаше да има нищо общо с Крис“. Затворническите архиви не показваха между двамата да е имало контакт. Издирването на сестрата стигна само до шофьорска книжка от Невада с изтекъл срок и до някаква бивша съседка, която била чула, че сестрата напуснала града и пак започнала да пие.

— Всичко води към Айдахо — каза Кол на Ник и Сали. — Били са убити там, действали са там, там е и телефонната кабина, свързана с Фарън. И накрая, там е Робърт Слоусън.

Робърт Слоусън бе приятел на Брайън Лъстър. Двамата се бяха засекли в затвора във Фолсъм. Живееше на един час път с автомобил от мястото, където бяха убити Лъстър и Харви. И освен това беше националният командир на „Арийска Америка“.

В единайсет сутринта в сряда инспектор Далтън Кол и детектив Ник Шърман седяха на задната седалка на автомобил на Бюрото в Мейсънвил, Айдахо — родният щат на Робърт Слоусън. Колата бавно се движеше по улицата в провинциалния американски град. Мръсен сняг, голи дървета, къщи, които се нуждаеха от боядисване. По осеяния с дупки път се тътреше краставо бяло куче.

„Сега или никога“ — помисли си Кол. Децата бяха на училище, възрастните на работа. Половин час преди това на полицията бе наредено да не се намесва и да прекрати радиовръзката. Ако някой от ченгетата беше шпионин и се обадеше, приемниците на Бюрото щяха да го засекат. Получилите съдебно разрешение подслушватели и системи за аудионаблюдение на Бюрото показваха, че всички издирвани обекти са на място.

— Лоша идея — каза Ник.

— Не можем да чакаме по-добра — отвърна Кол.

— Само се пази — рече детективът.

Отпред седяха двама агенти с канадки над бронираните си жилетки. На таблото пред тях лежаха автомати.

— Ще опитам. — Кол зареди револвера си и го прибра в джоба на шлифера си.

После слезе, качи се в колата, която ги следваше — шофьорът се разкара — и потегли — сам.

В южната част на града го очакваше комплекс, заобиколен с триметрова телена ограда. На стоманен стълб се вееше американското знаме. От портала до предната врата на една триетажна бяла дървена къща водеше разнебитен тротоар. На десетина метра от нея имаше ниска тухлена постройка с три стоманени врати. На две от тях бяха окачени табели:

„Д-р Питър Смит

манотерапия и хомеопатия“

„Американска корпорация за витамини и чисти храни“

Кол спря колата до домофона на оградата.

— Добро утро — разнесе се женски глас. — Какво обичате?

— Далтън Кол, ФБР. Идвам да се срещна с Робърт Слоусън.

Изминаха трийсет секунди. Четирите автомобила на Бюрото, пълни с агенти, вече трябва да бяха заели позиции в Мейсънвил.

— Кой си ти бе? — изтътна мъжки глас от домофона.